България официално влезе в политическа криза, след като избра петия си президент от началото на Прехода. Това е новината, която ще определя пряко не само политическия живот в страната през следващите няколко месеца със сигурност.
Прогнозите, че кабинетът "Борисов" 2 няма да издържи четири пълни години се сбъднаха. Разгромът на ГЕРБ е страхотен - над 23% разлика. А това е повече от симптоматично.
Защо?
Ясно е, че причините са комплексни, но ако трябва да посочим една обобщаваща, това е липсата на справедливост. На Борисов са ядосани хората с малък и среден бизнес заради постоянните спънки, които държавата поставя пред развитието на най-важния за икономиката сегмент. На Борисов са ядосани пенсионерите заради мизерните си пенсии – така, както по принцип са ядосани. На Борисов са ядосани в гетата, защото не усещат промяна и са все така бедни и живеещи на принципа „ден да мине, друг да дойде“. На Борисов са ядосани много и различни обществени слове – по различни причини. Главната обаче е невъзможността да живеят по-добре. Но и самият Борисов подозрително лесно допусна куп грешки, които да подсилят тези настроения - най-вече с арогантно поведение, че каквото той каже, това ще се случи. Липса на преценка или премерен ход?
Партийната алтернатива на ГЕРБ
Няма я. Това е най-страшното, предвид гневния народен вик за неотложна промяна. Румен Радев спечели с много, но тези гласоподаватели няма да се обединят зад една политическа платформа. Те дори не искат да чуят думичката "политика", камо ли да застанат например зад БСП - а няма как да има "оправия" без политика. Още по-страшното е, че българите искат сега, веднага, моментално всичко да се оправи, а не може. Това е все едно години наред да си трупал в двора мръсотия, отпадъци, боклуци и да искаш всичко да светне за минута-две – няма как да стане.
Именно липсата на силна алтернатива на ГЕРБ предполага сериозни проблеми и в бъдеще – защото за да строиш здрава къща, трябва здрава основа. Като напълно нови играчи засега се очертават Веселин Марешки и Слави Трифонов. Паметта на хората е къса, но и двамата имат потенциала да се превърнат в нещо подобно на Николай Бареков. Достатъчно е да се поогледаме и да си припомним някои неща от миналото – как Марешки се издигна до позицията, в която е, какво поведение имаше Слави Трифонов към „силните на деня“, срещу които уж се бори с референдума си. Нови месии или нови експерименти „Бареков“ са показали отдавна до какво водят.
Голямата опасност
Категоричният вот и огромната избирателна активност на референдума на Слави Трифонов. Там, заплахата се крие в одобрението на въпрос номер едно: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?".
Без капка съмнение този тип мажоритарна система е отлична от идеалистична гледна точка и катастрофална от реалистична гледна точка. От идеалистична гледна точка е чудесно да избираме депутати, които да бъдат издигнати от мястото, където живеем – хора, които може би познаваме дори лично, които бихме могли да преценим каква работа ще свършат в парламента и дали ще защитят интересите ни. От реалистична гледна точка, при ново разделяне на едномандатни региони в страната, ще има много и много места, които ще изпъкнат като Галиче – с местен феодал, който се договаря с големите партии, слага "личност" за избор и осигурява абсолютно мнозинство. Факт е, че при едномандатни райони ще трябват много по-малко гласове, за да стане някой депутат – 5000 изглежда като долна граница. Ще лъсне безмилостно ясно кой къде и какво владее. И да, картинката ще е грозна. Ще печелят тези с най-добрата организация и с най-развитите партийни структури по места. Това са големите, утвърдени партии – ГЕРБ, БСП, ДПС.
Надеждата
Масовата и висока избирателна активност. Не е само заради "задължителното гласуване" - на хората им писна тотално и все повече се ангажират с нещата. По-ясен знак от случилото се на президентските избори здраве му кажи. Този народен натиск може да е много полезен, за да поработят политическите ни търтеи за нещо по-добро. Надеждата е малка, едва мъждукаща – защото не може да се очаква от хора, чието второ име е "провал", изведнъж да заслужат името "успех". С бой обаче поне може да минат от "провал" на "надежда" - а виртуалното размахване на тоягата народът вече го направи. Дано уврат някои дебели глави, че съвсем не е далеч и реалното сурвакане при това положение на нещата. Дано и ние, като народ и граждани, да не забравим, че има нужда да размахаме гьостерицата - най-малкото да я размахаме.
Бъдещето
От чисто академична гледна точка ще е интересно какво ще направи Бойко Борисов. Стартира ли той играта за завземане на пълна власт по пътя на мажоритарната система? Ще му позволят ли другите – защото те са едно цяло, но ако един е най-отгоре, за другите ще има по-малко кокал, даже никакъв. Ще опита ли Цветан Цветанов да се възползва от „публичната слабост“ на лидера на ГЕРБ? Ще има ли разчистване на кадри в партията на Борисов? Ще се превърне ли борбата във възможност мажоритарно да се появяват фигури, които да се борят в парламента за най-важното нещо, определящо съвременната хубава за живот държава – независима и работеща съдебна система? Надеждата, както вече казах по-горе, е много малка. Но и в Румъния надеждата да има някоя като Лаура Кьовеши не беше голяма. Остава ни да се надяваме, че мафията – политическа и икономическа, ще се разсее в битката за кокала и да ѝ го отмъкнем, докато се усети. Изглежда като последен шанс - иначе ще се наложи да хващаме пътя към Терминал 1 или Терминал 2.
Автор: Ивайло Ачев
