България страда от страшно заболяване – дефицит на доверие. И страда не от вчера, не отпреди две седмици – а от поне 25 години, направо дори 70 години.
Кризата с Първа инвестиционна банка даде категоричен отговор на въпроса има ли в България една фигура, поне една, около която страната да се обедини в тежки моменти. И отговорът, поне за мен, е категорично не.
Нека погледнем основните сили, които уж представляват избирателите. Започваме от ГЕРБ и лидера им Бойко Борисов. Вижте само изявлението му, че вчера по опашките пред банковите клонове трябвало да ходят полицаи (?!?!?!) и да проверяват хората дали имат 50 лева в джоба, което щяло да означава, че са там „платени” от някоя неразгадаема за ДАНС и МВР сила, за да всяват паника. Същият този тип, като премиер, говореше, че ЕЦБ определя котировките на суровия петрол?!?!?! Точно такива приказки ясно демонстрираха кой е Борисов и припомниха, след една година кански мъки, че по негово време България също изобщо не беше цъфнала. Борисов и ГЕРБ „намазаха” от идването на БСП и Станишев на власт. Защото, когато сравняваме, без извинение, лайно и неузряла джанка, естествено на вкус джанката е по-добра. Но това не означава, че джанката е добра на вкус. Лоша е, но просто се търпи повече, отколкото лайното.
Да минем на БСП. Още вчера припомних, а и не само аз, какво направи Антон Кутев в ефира на Нова телевизия. Думите му за друга банка, която някой я разклаща, са за съд – по чл. 152а от Закона за кредитните институции. И е време някой виновен да го отнесе. Този човек е типичен символ на тези, които контролират БСП. На очилатият страхливец, който цяла еврокампания говореше как няма да ходи в Брюксел, но накрая духна бързо-бързо. То тва да му беше кусурът, с мед да го намажеш. Но не е – над десетилетие и половина все гледа какво да крадне, да прибере, коя далавера да завърти. Какво доверие да търсиш в такива хора – единственото, което трябва да се търси, е къде да бъде заточен – не на какъв пост да мишкува и да чака бели дни, за да може пак да протегне крадливи ръчички.
Третата сила – ДПС. Направо ме е срам да пиша за партия, която беше узаконена с решение на Конституционния съд, което всъщност не е решение по никакви морални и човешки правила. При равен брой гласове за каква легитимност можем да говорим? Това ли е партията за доверие – за която конституционните ни съдии не събраха мнозинство, за да кажат в очите на българския народ – учредяването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11 на Българската Конституция: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." А историята от това решение насам всеки я знае.
Четвъртата – „Атака”. Клоунада. В деня, в който има политически консултации за бъдещето на България, лидерът на „националистите” отиде в Москва (?!?!?!), за да участва в Генералната асамблея на Интерпарламентарна асамблея по православие. Този ли човек ще носи отговорност, който ходи на работа с пистолет и който с шпиц командата си миналото лято се разхождаше в центъра на София, но за по-сигурно след като повечето хора от протеста срещу задкулисието си тръгваха към домовете, за да се прави на мъж, а в истинско време на нужда е на няколко хиляди километра от България?
Извън парламента – друг клоун, даже палячо, който си мисли, че телевизионният формат „Риалити” е реалният живот. Ама не е – с пет обещания и шест кебапчета да си мисли, че който има капка акъл, ще му вярва, значи е повече от олигофрен. Получи си 15-те минути слава, но не му стига – драпа да се нареди в Пантеона на политическата глупост, като на ден си променя по три пъти мнението - референдум за монархия, Народна Република България, Симеон Сакскобургготски европейски комисар от българска страна - типично разтрояване на личността?!?!?! От този ли ще чакаме стабилен курс и отговорност - от този, който се хвърля наляво-надясно като куче, на което някой е пъхнал люта чушка отзад? Дано все още има достатъчно на брой разумни хора, които да не му го позволяват. А той ще си изтече в канала – накъдето са тръгнали благодетелите му.
В крайна сметка на всички тези политици, олигарски, палячовци и прочие сволач, които живеят в своя собствен свят на игрички, нека са наясно – ако България влезе в още един период 1996-1997 година, прошка няма да има. Френската революция може да се окаже малко. Защото всяко търпение, дори чудовищно голямото на българския народ, си има граници. И няма да остане кой да обяснява кой бил купен, от кого и за какво. Ще има метла – голяма и истинска. Затова ДАНС и МВР да се хващат в ръце редом със съда, да намират SMS изпращачите по-бързичко и да ги наказват за държавна измяна - за да има малко спокойствие в тази държава.
