Политиката е като шоубизнеса – ако дълго време правиш едни и същи номера, те неизбежно се изтъркват и аудиторията се отдръпва.
Напоследък в това се убедиха и губещите властта ГЕРБ. Партията постепенно отстъпва позиции, електоратът ѝ намалява, а атаките и недоволството срещу нея се засилват. Щом стане дума за управляващите, избирателят масово си казва "зная всичките ви схеми" (както се пее в една рап песен).
След записите и скандала с чекмеджетата, Бойко Борисов тотално изгуби доверието на мнозина и все по-малко хора го приемат сериозно. Харизмата на премиера с цели три мандата видимо избледнява, той изглежда все по-изморен и праща други да водят най-важните битки.
Въпреки многото си роли, в които се впускаше със завиден актьорски талант, след десетилетие на власт Борисов се поизчерпа. Риалити шоуто му изглежда все по-изтъркано и привлича само хора, които не се задълбочават много-много какво се случва около тях. По-младите и виделите малко свят приемат с присмех и презрение тодорживковското поведение, социалистически порядки и хумор, защото са хора от XXI век и за тях социализмът е нещо непознато и безвъзвратно отминало.
Премиерът не говори на езика на младите, не разбира нещата, които ги вълнуват и не знае как да ги впечатли. Те не се връзват на сладките приказки за по-високи доходи, "работа" и "стабилност", а искат дълбока промяна и истинска справедливост. Искат да живеят в модерна и подредена държава, където всички са равни пред закона, а не в мутро-олигархична система с прокурорски произвол, чиято основна цел е дребни и не толкова дребни далавери и точене на еврофондове. Младите отлично знаят, че целта на европейските пари не е да захранват обилната софра на богатите, а да бъдат реално средство за развитие и модернизация. А очевидната корупция от най-ниско до най-високо ниво им е все по-противна.
Младите българи се дразнят, че държавата се управлява от пословично арогантни хора, чието поведение е обида както за медиите, така и за обществото. Някои от тях бяха министри, други – председатели на парламента, а трети – обикновени депутати. Когато са около Борисов, те се държат като придворни слуги и му се канят сляпо (но не и безплатно), а после храбро се хвърлят в борбата срещу враговете на партийните каузи, често превръщайки се в карикатури.
Реплики като "ходи пеша, бе" са почти толкова вбесяващи, колкото и кадрите как полицията пребива млади хора в центъра на София, а кафявите медии на властта услужливо ги представят като "лумпени" и "врагове на народа".
Управляващата партия си налепи етикети на корупция, келепирджийство, наглост и безочие, проявявани ежедневно от тотално самозабравили се хора. Уж "народна" партия, а нейният елит се шири в огромни къщи и апартаменти, има по няколко бизнеса и е много далеч от проблемите на обикновения човек.
Премиерът не стъпва в парламента и комуникира с обществото само чрез Facebook. Вместо да сплоти хората и да им вдъхне надежда и кураж в пандемията, той говори за мисирки и тулупи, а на послушните хвърля пари от джипката. Тези номера може и да минават пред жителите на дълбоката провинция, за които 50-те лева към пенсията са средство за оцеляване, но не и пред по-интелигентните, които са постигнали малко повече в живота, видели са малко свят и са се пооткъснали от дивите балкански нрави.
Представлението с "младите лъвове" от столичния ГЕРБ не може да прикрие дефицита на модерно мислене във висшите кръгове на партията. Да, в ГЕРБ има млади, образовани и можещи хора, но не те определят политиката ѝ. Доказателство за това е "напредъкът" на електронното правителство.
Бойко Борисов е човек от миналото, формиран в една отхвърлена от историята система и въпреки огромните му усилия, той изобщо не се вписва в дигиталната епоха. Въпреки ежедневните изяви във Facebook, лидерът на ГЕРБ губи битката в социалните мрежи и интернет – там той е критикуван много по-остро, отколкото е възможно в традиционните медии. Идеален пример за нарастващия гняв на обществото към премиера са коментарите под публикациите в профила му в социалната мрежа. Основният му конкурент Слави Трифонов използва много по-умело Facebook, коментира най-наболелите въпроси и това му печели допълнителна популярност.
Анти-ГЕРБ настроенията преобладават и сред политическите партии. Патриотичните "съюзници" вече ги няма в парламента, а на тяхно място са влезли хора, които смятат близостта с ГЕРБ за "токсична". Те упорито странят от партията на Борисов, може би донякъде и от страх да не последват съдбата на предишните му коалиционни другари реформатори и патриоти. "Има такъв народ" са много по-желан съюзник и всички искат да си партнират с тях.
ГЕРБ са в очевидна изолация и безизходица, а поведението им никак не им помага. Създава се впечатлението, че те не могат да преглътнат, че са изгубили властта и вече не определят дневния ред в парламента. Търсят начин да управляват, но първо атакуват новите партии с изпитаните си партийни "остриета", а после се жалват пред медиите, че не получили подкрепата им, за да направят правителство - така съгласие не се постига, само демагогия - от класа.
Бившите управляващи изглеждат в ситуация без изход - защото вече не предлагат нещо ново, а гръмките им маньоври омръзнаха на всички. А най-лошото е, че не се вижда да тръгват по път, който да върне доверието към тях - онова доверие от 2009 г. Тогава Борисов обещаваше справедливи наказания за зулумите на Тройната коалиция. 12 години по-късно точно това неизпълнено обещание му изяжда главата.
Автор: Илия Лазаров
