Криза е – тази фраза вече е втръснала на всички, но е все така актуална под една или друга форма, за една или друга държава.
Поредната европейска държава, която, естествено, членува в еврозоната, усети удара на финансовия и икономически бич. Да, дойде ред на Кипър да влезе в черната хроника на новините, във фокуса на борсите и да смущава съня на инвеститорите и потребителите.
Дотук нищо ново – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, дори Италия влизаха в светлината на прожекторите по този сценарий. Първо се тръгваше с доказателства колко е закъсала съответната икономика, после се стигаше до предлагане на помощ от ЕС, МВФ и Световната банка и накрая съответната страна или приемаше (Гърция, Португалия, Ирландия), или се даваше някаква друга опция за подпомагане (заем за стабилизиране на испанската банкова система), или нещата в крайна сметка се закрепваха с вътрешни мерки и затягане на колана (Италия).
Новото обаче не закъсня в случая с Кипър – „добрата мащеха” ЕС веднага протегна ръка и предложи 17 млрд. евро заем. С едно условие, което превърна кацата с мед в каца с катран – 6 млрд. евро от тези средства да дойдат от еднократно облагане на депозитите в кипърските банки. Не на лихвите на депозитите, а на самите депозити. Типичен акт на национализация и конфискация или с други думи – пладнешки обир на данъкоплатците. Само че кои са тези данъкоплатци и за чии депозити говорим?
Според Moody’s в кипърските банки има руски авоари на стойност 19 млрд. долара. Счита се, че много от тези пари са с неясен произход – всеизвестен факт е, че Кипър е офшорна зона. Защо тогава да не дръпнем част от офшорките и да ги използваме – явно тази мисъл е минала в главата на европейските чиновници. Защото предложението за данък върху депозитите беше на следната основа – колкото по-голям депозити, толкова по-голям налог. А сега вече в разговорите между Никозия и Тройката (ЕС, МВФ, Световната банка) се говори за облагане на депозити само над 100 хил. евро – това не са само депозити на обикновени хора, спестявали цял живот за спокойни старини. Може да се каже, че всъщност повечето такива депозити са на съвсем други хора.
Какви могат да са последствията? На преден план излиза факторът „Русия” и 19-те млрд. долара. Предвид крайно неприемливия пакет от ЕС, МВФ и Световната банка Никозия иска помощ от Москва. И като нищо може да я получи – само преди две години Острова на Афродита взе 2,5 млрд. евро руски заем. Сега предлага на „Газпром” концесия за разработка на кипърски находища при изгодни условия. Така че Кипър не е тотален просител в отношенията с Москва и като нищо Кремъл може да даде нова кредитна линия от 5 млрд. евро. А това ще е институционален удар върху Европейския съюз и еврозоната – държава, която не е член на ЕС, да стабилизира член на валутния съюз на ЕС. И да се засили влиянието на капитали в държава от еврозоната, за които всички са наясно, че са далеч от определението „чисти и прозрачни”. Въпросът е иска ли Москва руските капитали на Острова на Афродита да си останат там, по-далеч от официален руски контрол или Путин ще използва възможността да затегне хватката около някои непослушни олигарси с повече директен надзор – ЕС влиза със спасителен план в Кипър, а руските милиарди се връщат на руска територия, където няма скрито-покрито и игрички на демокрация.
Едва ли в Брюксел са дотолкова изкукали, че да позволят официално на Кремъл да даде заем на Кипър и съмнителните капитали от Русия да си останат двигател на държава от еврозоната, изпаднала в криза – всъщност да са спасение за кипърската икономика. Освен ако някои големи сили в Европа не искат да разберат в каква степен могат „да стъпят на врата” на „Гърция номер 2” след като се оказа, че оригиналната Гърция трудно се контролира. По-лесно обаче ще е, ако „Гърция номер 2” няма да има къде да ходи – достатъчно е Русия да не даде заем и ситуацията се изяснява.
Очите на страха са големи, казват мъдрите хора. Ако Кипър фалира, ще повлече еврозоната, гракнаха в хор различни специалисти. Същите тези, според които като си напечаташ малко парици, решаваш икономическите си проблеми. Или които застъпват тезата, че като произвеждаш два таблета, които се развалят до една година, все едно правиш един, който издържа без проблем две години.
Пазарите засега не реагират толкова истерично, колкото са го правили в миналото. Дори напротив – след съобщението, че кипърските банки остават затворени поне до 26 март, основни европейски индекси като FTSE 300 тръгнаха нагоре – да не говорим за американските Dow Jones, Nasdaq и Standard & Poor’s.
Защо засега не се стига до крайни реакции на инвеститорите? По официални данни БВП на Кипър възлиза на около 18 млрд. евро – почти толкова, колкото трябва да е стойността на помощта за Острова на Афродита. Това е 0,2% от БВП на ЕС. За сравнение печалбата на „Газпром” през миналата година – не приходите, а печалбата – е 30 млрд. евро. Така че икономиката на Кипър е нищожно малка част от европейската, за да говорим за истинска криза в Европа или на световните пазари дори при срив на кипърската банкова система. Нещо, което еврозоната и ЕС не могат да си позволят да допуснат по съвсем друга причина - това ще е психологически удар по авторитета им, по концепцията за още по-тясна консолидация в европейското развитие и всички в Брюксел добре го осъзнават.
В кипърската игра между ЕС и Русия обаче има сериозен риск. Той се крие в банковата система и по-точно в златното правило при овладяване на финансови кризи – не допускай вложителите да се усъмнят в сигурността на депозитите си. Защото ако хората в Кипър хукнат да си теглят парите, кой гарантира, че „заразата” няма да тръгне към Гърция, Испания, Италия? Вярно, това изглежда като единственият истински голям риск в кипърския покер, но в големите игри и рисковете са големи – въпросът е кой плаща накрая. Дали ЕС не направи голяма грешка с прекомерно непремерен блъф в опит да покаже кой държи силните карти или играта ще излезе извън контрол? В момента не е много ясно и тепърва предстои да видим.
Автор: Ивайло Ачев
