В последните дни обществеността бе възмутена от постъпката на учителка от училище в Пазарджик, накарала деца да заплюят свой съученик.
Възпитателният метод със сигурност излиза от рамките на позволеното и е абсолютно неприемлив. Превърна се в тенденция обаче след даден инцидент да се изсипят горещи и крайни коментари. Нищо чудно - това е лесно. Най-лесно е да застанем отгоре, отстрани на ситуацията и да посипем лесната мъдрост на възмутени. Колкото по-крайно и разгорещено е мнението - толкова по-успешно е то.
А истината е, че не е лесно на никого - нито на учителите, нито на учениците, нито на родителите. Децата много бързо се промениха - главно заради средата, а системата не смогва да реагира на тези промени. Възрастта на учителите непрекъснато нараства, а авторитетът им вече не е толкова висок сред родителите.
Вероятно, ако учителката не беше реагирала, родителите на пострадалите деца щяха да вдигнат олелия по Facebook групите. Някой можеше и до телевизията да стигне - днес в очите на много хора тя е и прокуратура, и съд. И тогава щеше да се пита защо никой не е реагирал, защо учителката нищо не е направила. И двата варианта - и случилият се, и хипотетичният, са крайни.
А днес е модерно да си краен. Колкото по-краен си, толкова повече харесвания ще събереш. Колкото по-силно викаш, толкова повече внимание обираш. Колкото и парадоксално да е, че именно крайността в действията на учителката предизвикаха възмущението.
Подобни инциденти не трябва да се случват - това е сигурно. Както е сигурно, че за да се подобри средата в училище, са необходими стъпки от двете страни - една към друга. Стоенето в двата края и соченето с пръст няма да помогнат. Ще помогне интелигентният подход - вниманието към детайла, с което да бъде намерено елегантно и ефективно решение. Само че ... остана ли ни интелект?
Автор: Евгения Чаушева
