Нещо трябваше да поскъпне в пътните данъци и такси със сигурност. Първо, защото хубавите пътища са скъпо удоволствие и второ, защото нашият модел на събиране на пари просто е неефективен.
Обективно погледнато винетката е по-малкият проблем. По-големият е данъкът върху автомобила, който вместо към републиканския бюджет, е към общините, и затова е неефективен, и който позволява калкулиране на цени, които биха изумили останалите европейци.
Не може да искаме пътища и магистрали с данък за кола в размер на 6 лв! Или на 10 лв, 18 лв, 20 лв, 30 лв... ГОДИШЕН данък!
Мислите ли, че в Германия или Англия има годишен данък за автомобил 3 евро? Или 10 евро? Няма. Същите автомобили там биха платили стотици евро данък.
А такива автомобили у нас много. Средният и ниският клас коли са широко разпространени и заради относително ниските данъци вече много семейства имат по 2, по 3 коли. Което не се връзва с образа ни на многострадална Геновева.
Но да се върнем на магистралите.
По статистика реалната стойност на километър магистрала в Европа е между 4 и 6 млн. евро. Тук строим по-евтино (заради което от Брюксел често ни порицават) - около 2 млн. евро. Първо, защото магистралите се строят калпаво, и второ, защото се краде. В останалите страни от ЕС километър магистрала се строи за 5 - 6 млн. евро. В Германия - за 9 млн. евро. Приемаме тази цифра за отправна норма за най-развитите държави на континента с най-добрите пътища.
Тези дни във Фейсбук се завъртя една снимка, на която пише, че в България винетката става 97 лв. и пътищата са с дупки, а в Швейцария винетката е 75 лв. и пътищата са изрядни. И разбира се коментарът е "Защото сме балъци".
Хайде обаче да направим едно обективно сравнение.
Взехме за пример една кола среден клас, компактен миниван.
Тази година за него платените данъци и такси са:
- винетка - 67 лв.
- данък за автомобила - 30 лв.
- Гражданска отговорност - 165 лв.
Закръглено, приемаме 260 лв. общо.
Ако същата кола тази година беше карана от швейцарец, за нея той щеше да плати:
- винетка - 75 лв.
- данък за автомобила - 300 лв.
- Гражданска отговорност - 2200 лв.
Закръглено, приемаме 2600 лв. общо.
Което означава, че швейцарците плащат пътни и МПС данъци и такси 10 ПЪТИ ПО-ВИСОКИ от българските.
Веднага, разбира се, излиза въпросът със заплатите и покупателната способност. Факт е, че тези пари швейцарците ги дават по-лесно и по-безболезнено, защото са по-богати. Но асфалтът е асфалт навсякъде. И цената му е относително съизмерима.
Това трябва да решим за себе си - дали ще даваме малко, защото така ни е комфортно и ще се примиряваме с незадоволителни пътища, или ще се напрегнем и ще платим повече, ако държим пътната ни мрежа да е на ниво.
Ако приемем, че от утре престане да се краде у нас и всички тези пари се дават на пътища, километър що-годе качествена магистрала би струвала да речем 4 млн. евро. В Швейцария приемаме, че тя струва 9 - 10 млн. евро. Това означава, че швейцарските магистрали са 2 пъти по-скъпи от нашите, 3 пъти... А данъците, които те внасят, са 10 пъти по-големи от нашите... Виждате ли къде е разковничето? Западните държави скубят много сериозно гражданите си, но и им дават много, защото влагат парите им ефективно и открито. Тук нито има откритост при харченето на публични средства, нито желание изобщо такива публични средства да се дават.
Което е проблем.
Защото въпросът с парите за пътища наистина е като яйцето и кокошката. Но има обективни фактори, които не могат да се пренебрегват.
Стига сме се изказвали неподготвени. В Германия нямало винетки... А това, че може да не платиш винетка, но вместо 30 лв. данък за колата тук, плащаш 350 - 500 евро данък там, някой отчита ли го?
Време е да разберем едно. Няма богата западна държава, която да не дере сериозно гражданите си с данъци. Разликата между тях и нас е, че там властите не смеят да безчинстват с тези пари, а ги използваме по предназначение.
И това е нашата задача тук - не да ревем, че ни вдигнали винетката с 30 лв., нищо че плащаме мижав данък за колата от 18 лв, а да излизаме със сопите всеки път, когато парите за някой пътен участък се откраднат и това е повече от видимо. За да изискваме от държавата си, трябва да й дадем. Но и после имаме право, а и задължение, да й търсим сметка, когато не си е свършила работа. Последното ние не го правим. И точно в това е проблемът.