„Аз също ги чета, харесвам ги, не мога да се отрека от тях. Те са на нивото, което импонира на широка част от българското общество. Те са на нивото, което допада и на самия мен“. Думите са на най-обсъждания българин в последните години. Произнесени са преди почти две години, когато пред КТБ имаше опашки, а Делян Пеевски и майка му току-що се бяха отървали от вестниците си. Поне на хартия.
Последвалото изсветляване на Пеевски и влизането му в редица бизнеси тъкмо бе набрало скорост, когато някой дръпна ръчната спирачка и младият депутат, следовател, издател, както и контраразузнавач №1 в продължение на два дни, започна отново да преминава в зоната на здрача.
Скоро може да се наложи отново да заменим израза „медиите на Пеевски“ с „медиите, свързвани с Пеевски“, но ще говорим за едно и също нещо – мрежа от икономически неефективни издания, с непрозрачно финансиране, често с неизвестна собственост, неспазващи никакви етични правила и използвани като бухалки срещу неудобните в политиката, бизнеса, медиите и съдебната система, както и като близалки за удобните. Тази система е толкова добре смазана, че винаги ще се намери кой да плаща за услугите ѝ. А търпимостта на широката публика към подобни издания е толкова грижливо и настъпателно отгледана, че всеки ще може да изиграе Пеевски. Стига да има някой лев.
Да уволниш майка си
Прегрупирането във и около фирмите на Пеевски достигна до момента, в който съсобственичката на вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Борба“ - майката на Пеевски Ирена Кръстева - бе освободена от поста на изпълнителен директор на „Балканска медийна компания“, която притежава издателя на тези вестници – фирмата „Нова българска медийна група холдинг“. По същото време другият съсобственик – синът ѝ Делян Пеевски - обяви, че се отказва от разрешената му от антимонополната комисия сделка за придобиване на телевизия „Канал 3“. Разбира се, и този път посоченият мотив е „медийната атака“ срещу него – същата „атака“, заради която Пеевски се отказа от придобиването на затворения торов гигант „Химко“ и заради която златната кокошка „Булгартабак“ затвори най-голямата си фабрика.
Истинските причини за всички тези маневри засега остават неизвестни в своята цялост. Сигурното е, че изтеглянето на Делян Пеевски изоставя „сирачета“ редица медии, които разчитаха на различно по вид финансиране – необезпечени кредити през фирми бушони от бившата КТБ, протекция за прехвърлянето на задължения, насочване на поток от рекламни приходи, както вероятно и други явни и скрити форми. На този фон дойде и новината за решение, с което Софийският районен съд осъжда един от вестниците на семейство Пеевски за неверни твърдения, че граждански активисти плащали за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Съдът е преценил, че „авторът на публикацията не може да докаже твърденията си, а те са направени с цел уронване на престижа на двамата споменати“. (Антоанета Цонева и Асен Генов – б.а.)
Това ли е краят?
Съвкупността от всички тези новини може лесно да породи наивни надежди, че наблюдаваме началото на края на медиите-бухалки. Разработената от Делян Пеевски медийна машина обаче не е задължителна и неизменна част от модела #Кой – т.е. отнемане на властта на институциите от различните власти и управляване на порциите от едно гише. Дори и да има нов #Кой, дори и да има нови #Кои, смазаната медийна машина не върви в комплект с тази титла и личният принос на майка и син не е за пренебрегване. Ако някои казваха за кабинета „Орешарски“, че е на Пеевски, то по същия начин почти 20 години по-рано много хора казваха, че кабинетът „Беров“ е на Мултигруп. Покойният Илия Павлов обаче имаше друго виждане за начина, по който да управлява медийно влияние. И след него не остана подобна империя. Затова личните заслуги на Пеевски към изграждането на системата от медии-бухалки трябва да бъдат признати - „Харесвам ги, не мога да се отрека от тях“.
Системата обаче бе толкова добре разработена, че вече живее собствен живот и активно се използва от статуквото в различни сфери. Всеки, който печели от близостта си с властта и има какво да губи от някакви реформи, с удоволствие използва медиите-бухалки. Примерите за това са всекидневни. Търпимостта към подобни издания също е пред очите ни – политици охотно дават интервюта за тях, някои рекламодатели не виждат проблем да поставят марката си редом до кафяви заглавия, а немалка част от публиката не се гнуси да потребява такъв продукт. Тази среда е силно окуражителна за медии-бухалки – винаги ще се намери кой да плаща и изтеглянето на Пеевски няма да ни е достатъчно.
Автор: Иван Бедров. Източник: Дойче Веле
