Допреди три дни Австрия беше само пред избори за Европейски парламент. 24 часа по-късно, след като всички научиха какво представлява един от управляващите политици, вече се задаваха и избори за национален парламент. Защото, както каза австрийският президент, „всеки австриец заслужава правителство, в което да има доверие“.
В страната на неограничените възможности
В България подобни самопризнания сме чували много пъти. А и тук скандалите с политици са несравнимо повече. Примерите напоследък: имоти на безценица, спестени данъци, укрити доходи, лични имения под формата на „къщи за гости“. Тук депутат с дребни спестявания и стар опел може за нула време да се превърне в милионер с бизнесимперия, а политик (разпределящ „порциите на властта“) - в собственик на ТЕЦ и пристанище. И то без нито една институция да се впечатли.
В България след подобни разкрития не следва нищо (освен някоя "пречистваща" оставка). Българската политическа система явно е много по-„устойчива“ от австрийската, на българските политици „стабилността“ им е по-скъпа.
Затова и появилите се в нея пукнатини старателно се замазват, като „замазката“ е забъркана основно от лъжи и измислици за отвличане на вниманието и заблуда на публиката. Този номер, разбира се, е отвращаващ. Но заедно с това е и толкова комично плосък, че ако човек намери сили да се дистанцира, може славно да се позабавлява. Особено в предизборни периоди като сегашния.
"Преценка за наличие на предпоставки"
Всички отдавна знаят например, че на премиера най-любими са му магистралите - телевизиите те снимат, можеш на воля да се похвалиш и да се изкажеш по всички въпроси. Но за двайсетина дни два пъти да ходиш да инспектираш една и съща магистрала на едно и също място е доста смешно. А още по-смешно е, че между двете инспекции обещаният срок за завършване на магистралата като по чудо се съкрати с една година.
Президентът пък заяви, че е време да се порови в задграничните и офшорни сметки и имоти на политици. И главният прокурор веднага пое топката - с писмо, разпространено до медиите, поиска от ДАНС, "без забавяне и с максимална конкретика", да му предостави цялата налична информация „за недекларирани сметки, имущество на значителна стойност, притежавано лично или чрез други лица, участие в търговски дружества или офшорни компании, както и недекларирани разходи или инвестиции в чужбина“ на хора, заемащи висши публични длъжности. Информацията била нужна за "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата". Дори само последното изречение звучи като виц, но и цялото писмо е голям майтап. Авторите му искат да внушат, че правят нещо, но постигат точно обратния ефект. Защото в нормалните държави такива искания не се разпространяват по медиите, а съответните служби не си колекционират такава информация до поискване. И защото от писмото възникват неудобни въпроси като: ако разполагат с подобни данни, защо досега службите не са ги пратили на прокуратурата; и какво е чакал главният прокурор цели шест години и половина. Иначе, както в много други случаи, без никаква „преценка“ е пределно ясно, че „наличие на предпоставки“ е имало и ще има. Не и обаче „упражняване на правомощията“. Е, може предизборно да извадят някой „сигнал“, но от това няма да последва нищо. Единственият досега известен подобен случай - казусът „Бисеров“ - завърши с оправдателни присъди на три инстанции. Сега засегнатият съди прокуратурата за нанесени вреди и най-вероятно ще я осъди.
Кой ще връща парите
Гръмко започналите проверки за имотите на занижени цени междувременно потънаха в забрава. Което не е странно, като се има предвид, че проверяващи и проверявани са свързани и зависими едни от други. И че проверяващите се проверяват взаимно, след като години наред са си затваряли очите за нарушенията, вместо да ги разкриват (каквато им е работата). Също като при „къщите за гости“. Сега уверяват, че облажилите се ще бъдат наказани и ще връщат парите в специален фонд. От който пък щели да се плащат задаващите се европейски санкции. Но пак се майтапят. Защото такъв фонд изобщо няма. А и се оказа, че методиката за налагане на санкции по източваната европрограма е обявена от съда за нищожна заради драстични разминавания с изискванията на закона - забравили дори да ѝ сложат дата на издаване. Тъй че най-вероятно не само няма да има нови глоби, но и част от старите ще трябва да се връщат на глобените. Милионите на ЕС пък, както винаги, ще ги връщат данъкоплатците.
"Нали за това се борихме - съдебната власт да е независима"
Президентът започна консултации за предстоящия избор на нов главен прокурор, за да се намери отговор на "обществените очаквания за ясни критерии и прозрачни процедури". Пръв бе поканен сегашният главен прокурор, за да каже след това, че консултациите „могат да се изтълкуват като оказване на натиск върху Висшия съдебен съвет (ВСС)“. И тълкуванието не закъсня: "Не одобрявам, че някои от властите се опитват да се бъркат в независимата съдебна система. Нали за това се борихме - съдебната власт да е независима“, заяви премиерът.
И двамата се шегуват. Защото действителността е съвсем друга. Достатъчно е да припомним само SMS-кореспонденцията на премиера с членове на ВСС, прочутата реплика „Ти си го избра“, както и обстоятелството, че непробиваемото мнозинство във ВСС, без никой да му оказва какъвто и да било натиск, винаги гласува каквото каже главният прокурор. Тъй че - наистина голяма борба падна. И в резултат от нея, каквито и да са „обществените очаквания“, мачът вече е свирен, а новият главен прокурор ще бъде избран (ако още не е) по образ и подобие на стария.
Защо номерът минава
Както се видя, политиците в Австрия също не си поплюват. И те послъгват. Но като ги хванат, измъкване няма. Защо обаче в България номерът на политиците винаги минава, колкото и да е плосък? Защото, първо, институциите, които трябва да въведат ред, не правят нищо, докато не получат нареждане от същите тези политици. И второ, защото по-голямата част от публиката си трае, не ѝ пука или въобще не разбира за какво става дума. Но пък е готова да се хване на всяка глупост, която ѝ подхвърлят. Затова „всеки австриец заслужава правителство, в което да има доверие“. Което не може да се каже за всеки българин.
Автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле
