Днес, докато се разхождах из софийските улици, забелязах голям брой хора – просещи, дрипави, алкохолизирани; отвъд ръба. Маргинални очевидности на социална действителност. Едни държаха табелки “Моля ви, имам нужда от операция”, други вадеха на показ инфектирени рани, трети се бяха отказали дори от тези приканващи демонстрации на личната си трагедия: просто стоят с протегната ръка в онази особена парализа на провала, от която няма връщане назад. Аз впрочем все още вярвам в нещо различно от това, че тези хора са заслужили съдбата си - една общо взето обичайна и коварна представа, която им отрежда място на градски интериор, на нещо, което просто да напомня, че ако ти е зле, можеше да ти е още по-зле, затова дай петдесет стотинки на торбата с дрипи и издишай спокойно; все още си от страната на даващия, не на просещия, а това е супер.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Но преди всичко сме хора. Живеем с хора. Обядваме с хора. Разминаваме се с хора. Работим с хора. И някак си в определени ситуации, не е измислено нищо по-умно от това: да се даде. Който има дава, който няма – взима. За да може да се стабилизира и от своя страна да се превърне в даващ. Или пък просто, за да не пукне от глад. Толкова ли е трудно да изградим един затворен кръг от взимане и даване (имам предвид, извън политическото вземане-даване, тоя кръг си го имаме...)?
Даренията за "Нотр Дам" в момента надхвърлят 1 милиард евро - приблизително колкото е френският национален бюджет за реставрации за три години. Милионери се надпреварват кой ще даде най-много пари за възстановяването на храма. И това - макар това да стана много одумвано, е все пак хубаво. Какво сега - като не дават бизнесмените е зле, като дават - пак зле. Но ми се ще да питам следното: колко от нашите милионери помогнаха на човек в нужда, на който му предстои операция или едва намира пари да нахрани семейството си? Колко от тях помагат на хората в нужда, на сградите в нужда, на нещо в нужда въобще? Да кажем, че френският финансов елит е укорим, че уж давал пари за сгради, а не и за бедни. А нашите? Нито за сгради, нито за бедни, нито за сираци, нито за култура, нито за архитектура.
Дават за апартаменти. На четирикратно по-ниски цени. Затънали са в злато, коли, пари и имоти. Дори не могат да се сетят, че ако не им идва отвътре правенето на добро - пък то не им идва - може пък поне да им помогне дори по механичен път да получат одобрението на повече избиратели. И пак говорим за онази минимална незначителна част: дето се вика, (понеже при тях всичко се измерва така), по един квадратен метър пари да отпуснат. Няма да им стане по-тясно.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
И на последно място: “Нотр Дам” е емблематична сграда, символ на Париж и френската нация, и пазител на традиции. Ами възрастните хора? Те не са ли онези, които също носят белезите на миналото и които имат на какво да ни научат? Историята се пренася в сгради, разбира се, но се пренася и в хора, а същите хора с минало у нас са почти толкова маргинализирани, колкото тези, с които започнах. Но на никой не трябва да се помага. Понеже успехът е индивидуален, а провалът още повече. Така както милионерът вярва, че е спечелил заслужелно абсолютно всеки милион, така и клошарът, пенсионерът, изхвърленият от системата е там по същия съвсем заслужен начин. Твърде много "закономерности" и твърде малко добро. Нотр Дам поне я угасиха: нашите катедрали, пардон, плевни, още горят.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Автор: Илиана Симеонова
