Понякога е трудно да си дадем сметка защо някой решава, че няма проблем да всява паника и страх. Особено в сложните времена, в които живеем.
Вчера стата ясно, че атентаторът от германския град Ансбах е бил в България месеци преди да се самовзриви.
Той е минал през страната ни по пътя си към Германия, бил е регистриран тук, поискал е статут, който му е бил отказан, а след събеседването му със службите е било заключено, че по време на престоя си у нас сириецът не е бил радикализиран.
Въпреки това днес новинарският поток започна с ударна доза ужас за едва ли не разминалата ни се на косъм опасност. Вероятно затова много хора не искат да гледат новини и сутрешни блокове. Днес беше много отчетливо как дори да нямаш намерение да правиш определени изводи, други хора ги правят вместо теб.
Основният постулат на днешното медийно начало на деня беше, че видиш ли, атентаторът, понеже е минал през България, е можело като нищо да се взриви в София. И се създава усещането, че сме се разминали на магия с ужасяващ терористичен акт.
Което, първо, не е вярно. И второ, подобни внушения, които всяват смут в обществото, са престъпно вредни.
Това е все едно да кажем, че имаме основателни причини да вярваме, че само защото Мехмет Али Агджа е бил в България, е можело да организира атентат срещу патриарха.
Бежанският въпрос безспорно създава много проблеми и затова трябва да сме внимателни. Да преекспонираме обаче никога не е умен ход. Атентаторът от Ансбах е минал и през други държави. Всички ли изпадат в паника?
Непремерените медийни внушения заплашват трезвата ни преценка. Изключително вредно и изключително ужасно е да се живее в страх. Ние нямаме този навик и е по-добре да не го придобиваме.
Автор: Десислава Любомирова
