Който и да стане председател на това Народно събрание, ще спечели Корнелия Нинова. Ще спечели, но само защото Радев ще загуби. В прав текст тя обяви, че провалът при избора на председател би бил провал на парламентаризма и ще е в полза на онези, които искат еднолична власт. А не е тайна за никого, че има такъв сценарий и че основната фигура в него е сега действащият президент.
Погледнато по-прагматично, "спасявайки" парламентаризма, Нинова спасява най-вече себе си, но и също така и БСП. Или поне това, което е останало от партията под нейното мъдро ръководство. Защото още едни избори и току-виж изпаднала от заветния парламент.
Същото вероятно си го мислят и всички албански реотани в залата - че следващия път я бъдат вътре, я не. Затова намалиха волумето на крясъците и във втория ден имахме някаква сравнително нормална парламентарна дискусия. В мрежата се появиха предположения, че е много вероятно да е имало и медикаментозна намеса - изпили са си хапчетата и са се успокоили.
Майтап или не - имаме прецедент. Не се е случвало досега депутатите два дни да не могат да си изберат председател. И дори да е по стечение на обстоятелствата, той обслужва сценария "президентска република". Затова изказването на Нинова е толкова ключов детайл от вчерашната парламентарна картина. С него тя отбеляза само една точка срещу Радев, но затова пък - голяма.
Каращите се два дни депутати от време на време припомняха, че бадева харчат народни пари, което не им попречи да си продължат дрънканиците. Всичкото това, което разчепкваха десетки часове в залата, можеха да си го изяснят предварително. Още повече, всички знаеха, че този парламент ще е изключително фрагментиран. А и Радев си им даде достатъчно време, не може да му се отрече.
Вместо това те започнаха все едно от нулата - на какви критерии да отговаря кандидатът за председател, коя личност би била най-подходяща. Даже умуваха дали това са критерии или правила. Дилов вика - критерии са, Костадинов вика - ами нали критериите са правила...Мъка!
И какво предложиха накрая за тази фигура - все неща, които се подразбират - да не е конфликтен, да е опитен, да не е ярка партийна фигура. То за ярки фигури по принцип си е трудно да се говори при тази политическа реколта, но нейсе. Ето, например, това отписва от шортлистата за председател Кирил Петков - и е ярка фигура, и не се бои да влиза в конфликти, особено с корумпетата от всякакъв калибър, и няма чак толкова опит, разбирай - обвързаности и зависимости. Е, не се е лансирал за шеф на парламента, защото просто не го влече, но пък на този парламент определено биха му били от полза поне още 120 Кирил-Петковци. С такова мнозинство статуквото наистина няма да има шанс.
Тук е моментът да отбележим, че Нинова захапа и него. Уж за думите му за статуквото, но и за разни други провинения. Само тя си знае защо - преди изборите беше по-обяснимо, но сега? БСП, видите ли, работила много време за истинска промяна, много преди да се появи "Продължаваме промяната".
Слава богу, Петков не слезе до нейното ниво, че да я попита - и какво сте постигнали, като сте се борили? Такъв въпрос би бил съвсем резонен с оглед нулевите резултати. БСП се появи по площадите, където нормалните хора от почти десетилетие протестират срещу държавата на мафията, с огромно закъснение. И само заради политическите дивиденти, разбира се.
От своя страна Радев, макар и от Брюксел, добре отигра топката. На упрека на Нинова, че чрез унищожаване на парламентаризма се върви към еднолична власт, той отвърна: "Лидерите на политическите партии, особено парламентарно представените, трябва да поемат най-сетне своята отговорност и да направят така, че да привлекат българските граждани към урните, да имат едно много по-сериозно представителство и да не се стига дотук".
В превод това означава - Нинова, гледай си наполовина намалелите избиратели, това е твоята роля, друга не ти е по мярка.
Разбира се, той и дума не каза чии избиратели гласуваха за него самия. Със сигурност не са десните.
Радев и дума не каза също така и за Борисов, а би могъл. Нормално ли е лидер на първа политическа сила да иде да порита мачле, докато партията му и целият български парламент се пържат в безсилие да изберат председател? Мълчанието на президента за футболиста от Банкя е доста подозрително. И, впрочем, доста дълго продължава.
В много неща може да бъде упрекната Нинова, но позицията ѝ за едноличната власт е последователна - същата теза отстояваше и докато Борисов бавно, на хапки усвояваше държавата.
Но за да бъде тази позиция политически разгърната, червената лидерка трябва да продължи със следващи стъпки. Тоест, като е казала А, да каже и Б. Да каже кои са хората, за които парламентаризмът е изчерпан. Какви са - днешни ояли се олигарси? Или добре забравени скелети в гардероба?
Автор: Стефан Стефанов
