Изложените по-долу коментари, бележки и предложения са по повод и във връзка с обявеното от КФН обществено обсъждане на Проекта на Наредбата за системата "бонус-малус" по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и съпътстващите ги мотиви, някои изменения в Наредба № 49 и други предложения.. Макар, че са израз на лично мои трактовки и схващания, те са съобразени и се базират на действащите понастоящем национални и европейски закони, други регулативни документи и положения, както и на традиционните и добрите световни, и най-вече европейските практики, които задължително трябва да се отчитат и спазват от всички субекти, когато прилагат, изменят или създават нови регулативни актове.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
I. Основни мотиви за изразените персонални бележки и становище
1. Основният мотив за настоящите бележки и изразеното становище е публикуваният от КФН нов Проект на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и предложението за модел на системата "бонус-малус" (по-надолу наричан "Проектът"). По-конкретни предпоставки и причини за това е фактът, че както в предходния, така и в настоящия вариант (още в чл. 2 ал. 1 и чл. 3 ал. 1.) прозират някои принципно-концептуално неточни постановки, спорни и противоречиви положения, които потенциално биха деформирали реалната концепция за същността и функциите на системата "бонус - малус". Така те я насочват в неправилни посоки и могат да предизвикат отново множество основателни възражения, но потенциално да станат и предпоставки за много по-сериозни по мащаб ефекти и последици за България. Най-общо казано, в Проекта” са налице сериозни неточности и конфликтни моменти, които налагат необходимостта от солидно преработване, изясняване, прецизиране и аргументиране.
2. В публикуваната на 19.11.2019 г. обява-покана на КФН за представяне на становища и предложения по представения Проект се посочва, че отговорни за него "…са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включила и Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". От този текст не проличава дали при разработването са взели участие представители на най-заинтересованите субекти - на застрахователните и сродните им институции, както и на потребителите на застраховката.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
II. Същност, цели, принципи и предмет на системата "Бонус - малус"
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
В автомобилното застраховане системата е свързана със задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (ГОА). Системата не е вид или вариант на особена автомобилна застраховка, а е специална техника (средство, метод) за коригиране на оригиналната (базовата) застрахователна премия, в случая конкретно по ГОА, чрез прилагане на отстъпки (бонус) и надбавки (малус) при определени условия.
Застрахователна премия по ГОА се изгражда и калкулира на базата на редица рискови фактори на застрахования, технически параметри на МПС, местожителство на застрахования и регистрация на МПС и др., както и с оглед на административни нарушения и наказания, които се считат като основни, предварителни, рискови обстоятелства. Следователно, административните наказания при ПТП без вреди (като тези, които се предлагат в Приложенията на Наредбата) следва да бъдат изключени при прилагането на "бонус-малус", т.е. те да се вземат предвид само при предварителното определяне на рисковия профил на застрахования при калкулиране на базовата застрахователна премия при сключване на застраховката.
Цели при прилагането на системата: Цели се чрез стимули (бонуси) и санкции (малус) провокиране, налагане и поддържане на заинтересованост на застрахованите и намаляване честотата и броя на ПТП, следователно и намаляване броя и размерът на произтичащите от тях вреди за трети лица. Това се постига чрез коригиране на оригиналната (базовата) застрахователна премия вече с прилагането на "справедливото" премийно тарифиране, т.нар. "merit rating" (коригиране според историята на щетимостта, т.е. честотата и броя на причинените от конкретния застрахован и изплатени от застрахователя вреди). Прилагането на системата не винаги и навсякъде е задължително, но все повече то става препоръчително и наложително.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
III. Основен принцип, оперативен и калкулационен механизъм на "бонус-малус" при застраховката ГОА
В страните със силно развито застраховане, пазари и добри практики (особено в ЕС) прилагането на "Бонус-малус" се осъществява на базата на фундаменталния принцип "индивидуалната история на нанесените и изплатени от застрахователя вреди", (на английски "claims history" или "claims experience"), т.е в зависимост от недопуснатите нарушения (за бонуса) или за малуса - от честотата и броя на ПТП и нанесените вреди в предходните години. Още по-конкретно казано, съгласно горния принцип, механизмът на системата се задейства и застрахования се санкционира или стимулира със съответните (регламентираните) бонус-малус класове (стъпала) САМО В ЗАВИСИМОСТ ОТ НАСТЪПИЛИ И ИЗПЛАТЕНИ (ИЛИ РЕГИСТРИРАНИ И ПОДЛЕЖАЩИ НА ПЛАЩАНЕ) ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ, РЕСП., ЗА "БОНУС-А" - НЕДОПУСНАТИ, В ПРЕДХОДНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПЕРИОДИ ВРЕДИ ПО ЗАСТРАХОВКА "ГОА".
От казаното до тук логически следва императивът, че при прилагането на "бонус - малус" при сключване на ГОА поведението на водачите по пътищата и допуснатите административни нарушения по ЗДвП и наказания по НК не пораждат предпоставки и основание за стимулиране или санкциониране чрез преминаването от един в друг клас (стъпало, коефициент) или посока (бонус или малус) на разглежданата система. .
IV. Конкретни факти, коментари и критични бележки по предложения за обсъждане Проект на Наредбата и Мотивите към него
А. Коментари и бележки по основни моменти, по т. нар. "фактори за оценката на риска", нарушенията и престъпленията, предвидени в предложения проект на Наредбата.
Още при най-бегъл прочит в представения текст на Проекта на Наредбата се установяват много съществени противоречия и неточности, а именно:
1. Текстът на чл. 1. (1) гласи: "Тази наредба урежда единните изисквания за коригиране на застрахователната премия по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по глава четиридесет и седма от Кодекса за застраховане в зависимост от поведението на водача на моторно превозно средство (водач) при движение по пътищата, както и реда и условията за тяхното прилагане, наричани по-нататък система "бонус-малус".
2. А текстът на алинея (2) на същия чл. 1 вече постановява друго: "Застрахователите прилагат система "бонус-малус" при определяне на индивидуалната застрахователна премия по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (МПС)". Възниква въпросът: налице ли е конфликт на текстовете и как да се тълкува и процедира?
3. В мотивите смисълът на горното противоречие още повече се обърква и проблемът още повече се задълбочава, което се вижда от следния текст:
"…….. се предлага системата „бонус-малус“ да отчита факторите, свързани с поведението на водачите при движение по пътищата. Конкретните административни нарушения и престъпления са групирани в седем категории в Приложение № 1 към проекта на наредбата съгласно тяхната тежест и за всяка категория е определен брой наказателни точки, които следва да се начисляват при влизане в сила на актовете за налагане на наказания по тях. Други фактори (като напр. изплатени обезщетения, нарушения на други закони извън Закона за движението по пътищата) не се предвижда да се използват за целите на задължителното коригиране на застрахователната премия съгласно нормативно установената система „бонус-малус".
Тези двусмислени и неясни, но осезаемо императивни, постановки и текстове стават отправната погрешна база за всички следващи неправилни, принципно противоречиви на други важни нормативни актове (основни закони) и подвеждащи, объркващи и спорни моменти в целия текст на предложения проект. Преди всичко, многократно и упорито, но абсолютно неправилно и морално некоректно се втълпява, че прилагането на "Бонус – малус" и коригирането на индивидуалната премия трябва да се базира на поведението на водачите по пътищата и административните нарушения и престъпления (допуснати нарушения по ЗДвП и НК). Това е посочено изрично и още по-конкретно (което е учудващо и абсолютно несъстоятелно), в чл. 3. (1) на Проекта: "….застрахователната премия при застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" ще се определя от два фактора, а именно: "….дали шофьорът има влезли в сила наказателни постановления, фишове/ електронни фишове за извършени административни нарушения на Закона за движението по пътищата" и дали водачът има влезли в сила присъди за извършени престъпления според гл. гл. 10 и 11 на раздел втори от Наказателния кодекс (НК). На тази база, конкретните административни нарушения и престъпления вече са групирани и представени в 7 "категории" като "фактори за оценката на риска" в таблицата на Приложение № 1. Там, от първа до пета категории са пряко взаимствани и изредени само административни нарушения по ЗДвП и някои по НК. Нещо повече, за по-голяма "яснота" в скоби са цитирани и конкретните членове и алинеи на съответните закони. В шеста и седма "категории" са изредени административни нарушения и престъпления, взаимствани от Наказателния кодекс (НК).
Както се вижда, от целия предложен текст на Приложението, в първите пет "категории" изобщо не се споменава нито вина за настъпили щети, нито за изплатени от застрахователя компенсации (обезщетения). Само в шеста категория еднократно тихо се споменава понятието "значителни материални вреди", какъвто всъщност е предметът при системата "бонус-малус". Другите "нарушения" и "престъпления" в тази категория, се свеждат само до различни по тежина варианти на "телесни повреди". Подобни са предвидените за "малуса" "престъпления" и в седма категория, като тя включва и смърт. И в тези две категории изобщо не се споменава за изплатени застрахователни обезщетения.
От така направения кратък обзор и коментар на предвидените за включване в системата "бонус-малус" биха могли да се направят следните предварителни изводи:
1. Обстоятелството, че в таблицата на Приложение № 1 не се споменава абсолютно нищо както за застраховане, а така също и за застрахователни плащания (обезщетения), представеният текст изглежда и реално може да се възприеме, че в проекта на наредбата се третира материя, предмет само на ЗДвП и НК и която не се отнася за застрахователна проблематика. Фактически налице е разминаване със заявените в Проекта на "мотивите" и на декларирани намерения и цели в Наредбата.
2. Още по-конкретно казано, представените в предложените проекти текстове, пояснения и особено съдържанието на Приложение № 1 на наредбата съвсем резонно могат да се разглеждат, схващат и възприемат като стремеж към съзнателно и принудително налагане на втори (удвоени), чрез застраховането, санкции, предвидени по ЗДвП и НК. В предложения вид Наредбата може да се разглежда като потенциално репресивно средство с фискален, а не със застрахователен, характер. Така реално и неправомерно се деформират същността и принципите на застраховането. Пренебрегват се, подменят се и изчезват благородните цели, функции и роля, както и доверието на обществото в застрахователната институция.
3. Прави впечатление и провокира обществени възражения наличието на големи разлики между броя и тежината (наказателните точки и процентите) в "бонус" и "малус" класовете. Това се отнася особено за твърде рязкото (стръмното) и асиметрично завишаване на "малуса" само при едно "нарушение" от по-висок клас (напр. категории 3 и 4 от Приложението) и много слабото стимулиране чрез "бонуса". При подобно положение, в някои случаи даже е възможно санкционираните с по-висок клас санкции лица до "стопяването" на „малуса” и излизането им от него, постоянно или за продължителен период от време да "пребивават" в 15-класната наказателна зона. Възможно е за някои водачи и собственици това да продължи даже доживотно.
4. В Проекта изобщо не се посочва как ще се отчитат и съобщават на застрахователите предложените административни нарушения и престъпления, извършени от собственици и водачи на регистрирани в България МПС, но ползвани и управлявани в чужбина.
На базата на горното изложение може да се направят следният извод и заключение: Напълно несъстоятелни и недопустими са идеите и намеренията за включване в обсега и предмета на системата "Бонус – малус" деяния, които се третират и санкционират по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) и имат връзка със Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и с други нормативни актове.
Основните (законови) аргументи за горното твърдение са следните:
а) Това са административни нарушения, които като понятия са дефинирани в чл. 6. на ЗАНН и са обявени за наказуеми с административни наказания, налагани по административен ред. Следователно, те не могат да бъдат налагани повторно, като втора (двойна) санкция на гражданите, особено чрез застраховането, при определянето на клас „малус” в застрахователния договор.
б). В потвърждение на гореказаното, българското законодателство, чрез текста на чл. 17 от ЗАНН, още по-конкретно и категорично постановява: "Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда".
Следователно, законът е категоричен и коментарите са излишни.
Б. Коментари и бележки по други проблемни и спорни постановки в Проекта
Нецелесъобразни и явно несъстоятелно е и предложението в текста на чл. 20, ал. 1, т. (2) за вписването в застрахователната полица и на всички други лица (ползватели и водачи на МПС), за да имат право да управляват МПС на даден застрахован собственик. Като се има предвид, че отговорността носи формално застрахованият по договора за гражданска отговорност собственик на превозното средство, т.е. този който е вписан в регистрационното свидетелство (картон), на какво основание ще се определя клас бонус-малус и на лицата, които не са собственици на дадено МПС, които не са вписани в талона и полицата, следователно те не са и застраховани? Не се пояснява също, ако едно или няколко лица са вписани в няколко (5 – 6 – 10 бр.) застрахователни полици на други застраховани по ГОА субекти, считат ли се те за двойно или многократно формално застраховани субекти по ГОА съгл. чл. 345 (ал. 1 и 3)? Освен това, как ще се процедира, ако самите те имат нормално сключени собствени застраховки на тяхно име? В това отношение биха могли да се направят следните възражения и аргументи:
1. В повечето случаи подобни лица, водачи на МПС, може да нямат правно признат или изразен застрахователен интерес по отношение на конкретно (чуждото) МПС, което ще управляват, т.е. реално да липсва основният мотив за сключването на застраховка. Освен това, ако вписването е извършено при липса на реално валидно волеизявление и съгласие, то действително винаги може да бъде обявено за нищожно. Така нещата могат да "зациклят" още повече и по-продължително във времето, което неминуемо ще създаде допълнителни комплицирани ефекти и проблеми. Много вероятно е и възникването на изключително сериозни и сложно "заплетени" казуси, съдебни дела и пр. Освен това в Проекта не се споменава и пояснява как ще се процедира при сключване на застраховката с постоянно пребиваващи чуждестранни граждани, ако те не дават съгласие за вписване в полицата на други субекти.
2. Правомерното управление на чуждо МПС може да бъде по всяко време, обичайно или да възникне инцидентно, но наложително, при неизбежна необходимост, появяваща се в предварително неизвестени, непредвидими или критични ситуации и моменти във времето.
3. Така при вписването в полицата на много голям брой лица, неминуемо биха възникнали множество неудобства и допълнителни усложнения, свързани с допълнителни многократни и реципрочни вписвания, отписвания, съдебни и други спорове, уреждане на финансови въпроси при доплащане или връщане на части от премията. Особено много неизвестности, излишна "бумащина" и голям хаос биха настъпили при забавяне на съдебни решения по обжалвания и спорове, разнопосочни плащания и пр.. Накратко казано, негативните ефекти биха се мултиплицирали многопосочно и многократно, което излишно би утежнило нормалната работа на регулаторни институции, съдебни органи и би затруднило компенсационната роля на застрахователните дружества. Възниква още и въпросът: Вписването на твърде голям брой водачи какъв би бил форматът и „обемът” на застрахователната полица?!?!
4. В подобни случаи биха се появили излишни висящи прави и реципрочни разплащания, в резултат на които застрахователите няма да бъдат наясно и да са сигурни с какъв размер на премиите и обем на премийния приход ще разполагат, какви части от него трябва да задържат, колко да цедират (отстъпят) към презастрахователи при закупуване на презастраховане, както и какъв размер ще остава за формиране на техническите и други резерви и пр. А това е много важно, защото специализираната статистика за българския застрахователен пазар показва, че презастраховането на ГОА и отстъпените от отделните застрахователи цесии (части от премиите) заемат значителен дял (процент) от презастрахователния портфейл на почти на всеки застраховател. Според статистиката на КФН за националния застрахователен пазар за 2017 г. той е около 38.12%, а за 2018 г. - 40.97% от общия премиен приход по ГОА за пазара.
Фактически, най-големият хаос и неудобства ще се проявят и ще изпитат най-вече застрахователните дружества, но и при застрахователните посредници. Но тези ефекти ще се проявят по-късно, едва когато системата действително се приложи (както се предвижда – през 2021 г.) и те ще са вече кумулирали в много голяма степен. Този потенциален, но много съществен проблем обезателно трябва да се очаква и да не се пренебрегва от заинтересованите субекти и законотворците..
5. Особено несъстоятелно и противозаконно е предложението "цената" на застраховката да се определя според нарушенията на този от шофьорите, който има най-много и най-тежки провинения на пътя, т.е. на по-високия "малус" клас на собственика или на водача на МПС. Не е редно собственик на МПС да носи допълнителна (утежнена) отговорност и да понася индиректна санкция за поведението на друго лице, както и за извършено нарушение с друг автомобил. Подобно прехвърляне на чужда вина върху невинен субект и пораждането на незаслужена "съвиновност" е незаконно, неморално, и даже абсурдно. Това е така, защото противоречи на чл. 35. от НК, ал.1, където се казва: "Наказателната отговорност е лична" и ал. 2: "Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление".
6. От текстовете на "Мотивите" и проекта на Наредбата прозира още една аномалия - предлага се за неизпълнението на задължението за обявяване на водачите в полицата да се налагат административни наказания (фиш, глоба и пр.), както на водача, така и на собственика на МПС-то: Не е нормално и е противозаконно, тенденциозно и настоятелно да се правят опити чрез законов акт предварително и произволно да се създават, инсинуират и регламентират противозаконни предпоставки, правила и норми, неизпълнението на които впоследствие тенденциозно поражда налагането на допълнителни санкции, т.е. както на собственика, така и на невписания (необявения) в полицата водач, който ще управлява МПС. В случая се има предвид предложението да се въвежда санкция чрез налагането на глоба на двамата субекти и да се изисква допълнителна застрахователна премия по застраховката, ако невписаният шофьор е по-рисков от собственика.
7. Не е изключено, а даже много вероятно е, повечето от предложенията в Проекта да провокират и стимулират "активизиране" на "апетита" на недобросъвестни пътни контролиращи лица към търсенето, увеличаването и налагането, даже и на незаслужени, по-тежки санкции, което може да повиши нивото на корупцията по пътищата и на други злоупотреби със служебно положение и функции. Практиката у нас е доказала, че в това отношение има много примери. Това неминуемо би създало реални предпоставки за нерегламентирано, предварително, "откупуване" на санкциите, "чистене" и избягване на бъдещите (особено по-високите) "малус" класове. Ефектите от подобни деяния са ясни, неминуемо ще въздействат не само върху "бонус-малус" системата, но и върху цялата застрахователна дейност. Общите последици са ясно предвидими и не подлежат на коментар.
8. Според текстовете за вменяване на "съвиновност" винаги може да възникне парадоксалната ситуация ако ти си внимателен, добросъвестен и респектиран водач на МПС, "малусът" може да ти го докара твоят безотговорен приятел, задължително вписан в полицата като лице, имащо право да управлява твоето МПС.
В. В представения проект на наредбата, "мотивите", както и в предложението за изменение на наредба № 49 за задължително застраховане на ГОА от 16.10. 2014 г. се предвиждат и се прави предложение за съществени изменения във функциите и работата на Гаранционния фонд (ГФ). Ето някои спорни моменти в това отношение:
1. Прави се предложение за създаване на задължение на застрахователите, предлагащи застраховка ГОА да обявяват (подават) пред Гаранционния фонд тарифите си по застраховката за определяне размера на базовите застрахователни премии, както и всяко тяхно изменение. По принцип и в добрите европейски практики обаче, гаранционните схеми и фондове в застраховането нямат право да се намесват в тарифната политика на компаниите, защото не е тяхна функция. В това отношение могат да се приведат много аргументи, но в никакъв случай не трябва да се пренебрегва преди всичко фактът, че тарифирането е работа на застрахователните дружества, а контролът върху тях е функция на надзорната институция.
2. Предлага се определянето на "бонус-малус" клас и съответния коефициент на всеки собственик и вписан водач на моторното превозно средство от информационната система на Гаранционния Фонд (ГФ). Това също е работа на застрахователните дружества е извън функциите на ГФ, защото той не е застраховател. (чл. 2, ал. 4. от Правилника на ГФ). В противен случай, тарифната политика и реалното тарифиране се разбива между застрахователите и ГФ, което не е нормално. В това отношение възникват и следните въпроси, които касаят правилен отговор:
Кои и какви статистически данни ще се използват при тарифирането – от ГФ или на застрахователите, доколко те са съвместими и реални?
Как биха се адаптирали и синхронизирали тарифните политики по ГОА на чуждестранните дъщерни застрахователни дружества и клонове, работещи в България, с тези на техните компании-майки, при положение, че се въведат и прилагат предложените в Проекта тарифни политики и принципно-концептуално различните критерии (стимули и санкции) за "бонус-малус" системата?
3. Гаранционният фонд обезпечава техническата възможност за издаването в някои случаи на застрахователните полици. Но и в този случаи той не е застраховател?!? (чл. 2 ал. 4. от Правилника на ГФ)
4. ГФ извършва проверка по възраженията и приложените доказателства и предоставя обоснован отговор. на жалбоподавателите. Това следва да се отнася само по възражения по казуси, спорове, плащания, регреси и пр.,, свързани с подобни, предписани от чл. 519 на КЗ.
Посочените по-горе, както и други, несвойствени за ГФ, дейности, надхвърлят, смесват се и изменят регламентираните в КЗ функции на ГФ. Той, както беше вече казано, не е нито застраховател, нито регламентиран контролен или регулаторен орган на застраховането (той е поднадзорен субект на КФН). Следователно, така фактически се изместват до голяма и неговата роля.
V. Някои налагащи се обобщени изводи, заключения и потенциални ефекти
1. Най-общо казано, което е и очевиден факт, в сравнение с първия, отпаднал миналата година вариант за "бонус-малус" системата, в представения нов вариант са направени много малко, и то незначителни промени, които обаче не са по същество и също са неприемливи поради тяхната необективна, погрешна принципно-концептуална база. Всъщност между настоящия и предходния вариант няма много съществена разлика, защото основните, най-важни моменти, в концептуалната рамка почти изцяло се повтарят и запазват и в двата варианта, обстоятелство, което по необходимост, неминуемо ще наложи правенето на нови радикални корекции.
2. По съдържание представеният проект по-скоро изглежда като проект за внасяне на промени и допълнителни санкции в ЗДвП и НК чрез застраховането. Основание за подобно твърдение дава, както вече беше казано, фактът, че съдържанието на посочените в Приложение № 1 нарушения и „престъпления”, валидни за тези регулативни актове (това ясно се вижда и от заглавната антетка на таблицата на Приложение 1) цитира именно тези административни наказания и престъпления и съответните членове и алинеи в ЗДвП и НК.. С подобни подходи и трактовки прозират мисълта и схващането като че ли се прави опит за неоснователна, принудителна, подмяна на реалната същностно-целева приложимост на „бонус-малус” системата, което е вредно, защото те биха могли да бъдат прилагани и използвани неправомерно, в неправилни, вредни посоки и варианти по повод и в случаи на изключително сложни, и важни за обществото интереси и области, каквато е застраховането.
3. В постановките в текста на представения проект на Наредбата осезателно прозира намерение и стремеж към пряко, самостоятелно, държавно дирижиране на системата „бонус-малус” и тарифирането, което е недопустимо от редица основни Европейски нормативни документи.
4. Фактически изглежда, че се прави опит за налагане на правила и санкции, предвидени и залегнали в други, незастрахователни, нормативни актове. Поражда се съмнение дали това не е своеобразен опит за натиск и налагане на волята на някои други, незастрахователни, институции? Възниква още и въпросът: Дали директно заимстваните от други области, адаптирани, транспонирани и наложени в текста на проекта на наредбата нарушения не представлява пренебрегване и нарушение на принципа „Non bis in idem” („не два пъти за едно и също нещо), който е неразделна част от наказателното и административно-наказателното право и според Европейския съд е едно от основните човешки права. Както беше вече казано този проблем е пояснен и в чл. 17 на ЗАНН.
5. От това следва, че всички предложени в Наредбата правила, свързани с определяне на бонус-малус класовете при ГОА, са необосновани, несправедливи и незаконосъобразни, някои даже абсурдни,
6. Не трябва да се забравя, че застрахователите не са институции, които във всички случаи са задължени да възприемат и прилагат изцяло и стриктно несвойствени за бизнеса правила, норми, санкции и пр. от други сфери на обществения живот.
7. При евентуално приемане, утвърждаване и прилагана в застрахователната практика постановките и предложенията в представения проект не е изключено това да се квалифицира от европейските регулативни органи като индиректна (чрез механизмите на застраховането) непозволена държавна помощ на частните застрахователни дружества, което е незаконосъобразно, недопустимо и наказуемо.
8. Дори да не се стигне до горната неблагоприятна ситуация, почти напълно е сигурно, че ще настъпят множество сериозни усложнения, безполезни и излишни оспорвания и други компликации, във връзка с неправомерно и незаконно санкциониране на гражданите чрез системата „бонус-малус”. Това е най-възможно да се случи по силата на наскоро актуализирания и променен Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), където се казва: "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове". А както ясно се вижда, че се предлага проект на доказуемо незаконосъобразен нормативен акт.
9. Задължително трябва да се има предвид и да се отчита, че задължителното застраховане, каквато е и ГОА, е елемент на социалната, а не на репресивната, функция на държавата. Затова въвеждането на бонус- малус система не трябва да е тежка регулативна, репресивна, мярка, с дългосрочен и общо пазарен ефект и да не води до рушене доверието на гражданите в неговата благородна мисия и роля.
10. Не е изключено направените в Проекта предложения да провокират излишни масови вълнения, символични и ефективни протести, „окупации” и пр. на заинтересовани субекти, предимно превозвачите (както вече се съобщава и заявява в медиите за планирани протест на 13,12, 2019 г. и през януари 2020 г.)
11. Евентуалното приемане и въвеждане на предложените в Наредбата постановки в застрахователната практика, може да провокира неодобрение и да се отрази негативно върху авторитета, компетентността и качеството на българското застрахователно законотворчество, законодателство и регулиране в Европейското бизнес пространство и да постави огромна „черна точка” върху тяхната репутация. А не трябва да се забравя, че по време на избора му и на представянето на Концепцията си за развитието на КФН, г-н Бойко Атанасов акцентира върху защитата на потребителите, както и създаване на репутация на Комисията за финансов надзор като стабилен, обективен и независим регулаторен орган. Потребителите искрено се надяват категоричното обещание да бъде изпълнено.
VI. Някои препоръки
1. Както вече нееднократно беше казано, коефициентите на системата „бонус-малус” следва да се прилагат за коригиране на оригиналната (базовата) застрахователна премия само на базата на принципа „индивидуалната история на вредите”, ( “claims history” или “claims experience”), т.е за „бонуса” в зависимост от недопуснатите, а за „малуса” - от честотата и броя на ПТП и нанесените и изплатените от застрахователите вреди в предходните години.
2. За постигането на по-голяма справедливост между стимулите и санкциите, трябва задължително да се ревизират и оптимизират величините (стъпките, процентите и тежестта) на двете страни – бонуса и малуса – на системата.
3. Административните наказания при ПТП без вреди и застрахователни плащания (обезщетения) да бъдат вземани предвид само при определяне на рисковия профил при калкулиране на базовата застрахователна премия. При прилагането обаче, те обезателно да бъдат изключени.
4. Относно формално застрахования/те субект/и по застраховката ГОА съгл. чл. 345 (ал. 1 и 3) нищо не пречи да остане в сила сега прилаганата практика.
5. Като основен проблем преди прилагането на системата "Бонус – Малус" остава актюерският, т.е. разработването и обосноваването на премийните „бонус-малус” коефициенти (“стъпала”, „класификационни индекси“, „рейтингови индекси“ или „рейтингови индекси”) да се осъществява на базата на достатъчен обем обективна, качествена и надеждна, основно застрахователна, статистическа информация за пазара.
6. Понастоящем, не само препоръчително, но целесъобразно и наложително е, поради гореспоменатите незаконосъобразни, необосновани и несправедливи постановки в Наредбата, тя да бъде изтеглена. В противен случа, не е изключено да се породи впечатление, че така се нарушават „върховенството на закона” и принципите на правата държава.
7. В следващото разработване и обсъждане на нов проект да бъдат включени и изслушвани по-широк кръг от специалисти и експерти, особено от застраховането – академични представители, представители на застрахователните дружества, на застрах ователните брокери, съответните асоциации и пр.
В заключение заявявам, че направените по-горе коментари, критични бележки и изказаните становища по предложените за обсъждане проекти са лично мои, субективни виждания и не отразяват никакво чуждо индивидуално (лично), групово или институционално мнение. Те изобщо не ангажират и моя работодател – ВУЗФ-София. Заявявам, че коментарите и бележките не са изготвени по никаква поръчка или натиск от страна на други субекти. Допускам, че не е изключено и е възможно да не съм доловил и достатъчно ясно разбрал прякото значение или конотациите в някои от текстовете на проекта. Смятам обаче, че това е неизбежно, особено при сложна проблематика и материя, които са характерни за застраховането и особено в случаи като проблематиката на настоящото обсъждане.
Автор: проф. д-р Радослав Габровски
Проф. д-р Радослав Габровски завършва специалност "Застрахователно дело" при Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов през 1976 година. Защитил е докторат на тема "Застраховане на строително-монтажни работи". Във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) – София изнася академични лекции по "Презастраховане", "Застрахователна математика" и "Управление на бизнес процесите в застрахователното дружество". Хабилитиран е по научните специалности 05.02.05. "Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка" (професор) и 05.02.18 "Икономика и управление (индустрия)" (доцент).
До 2013 година е водил академични курсове по "Индустриален риск мениджмънт и застрахователна политика на индустриалното предприятие", "Икономика на предприятието", "Пазарно поведение на индустриалното предприятие" в СА "Д. А. Ценов" - Свищов. В Химико-технологичния и металургичен университет в София е изнасял лекции по "Екологически риск мениджмънт" в магистърската програма за европейска диплома по "Опазване на околната среда и устойчиво развитие" (1991-2013 г.), а от 1997 г. е водил академични курсове по "Корпоративен риск мениджмънт" и "Застраховане" в Русенския университет "А. Кънчев". Научно-изследователските интереси и основните публикации на проф. Габровски са ориентирани към общото застраховане, презастраховането, индустриалния и застрахователния риск мениджмънт, бизнес риска, управлението на бизнес процесите в бизнес организациите и застраховането. Някои от публикациите са в сферата на икономиката на предприятието, пазарното поведение на предприятията и пр.
През периода 1992-1997 година проф. Габровски е бил първият Председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)-София. През същия период е бил активен Председател на Борда на директорите на "Свилоза" АД-Свищов.
Проф. Габровски е специализирал застраховане, презастраховане и риск мениджмънт в престижни университети, застрахователни и презастрахователни компании във Великобритания и Германия, а по корпоративен и екологически риск мениджмънт в Белгия и Германия. През 1991 г. е изпратен на продължително обучение и специализация по проблемите на застрахователния надзор в Германската застрахователна асоциация (GDV), Дирекцията на Германския застрахователен надзор, както и в редица германски застрахователни и презастрахователни компании. Включен в Международния регистър на Harvard Business School за академични преподаватели и техните изследвания “Profiles in Business and Management” - 1995 година.
Проф. Габровски е автор на над 125 научни публикации (учебници, учебни помагала, статии, студии, доклади и др.), от които 24 броя са публикувани в чужбина (САЩ, Япония, Германия, Испания, Русия, Чехия, Полша, Египет, Румъния и др.).
* ЗАГЛАВИЕТО Е НА РЕДАКЦИЯТА. Текстът е публикуван с незначителни съкращения!
