От почти десет години българите се озоваваме неизменно на опашката по щастие. Нареждаме се сред народите, които се чувстват най-нещастни. През 2014 г. например сме били на 123 място от 152 изследвани страни. Нещата не са се променили съществено и през 2016 г., и през 2018 г.
Отиващата си година обаче се определя от 80% от българите като една от най-нещастните. 44 на сто не са оптимисти и за следващата, показва последното социологическо проучване на "Тренд". Усещането за нещастие до голяма степен се дължи, разбира се, на пандемията от коронавирус. Но пак според проучвания на агенцията, икономическите страхове на българина са по-големи от страха от коронавируса.
Макар че всеки е щастлив или нещастен посвоему, а понятието "щастие" е относително, да припомним, че учени от Великобритания през 2006 година разработиха Международен индекс за щастие. С негова помощ вече 15 години се опитват да разберат в коя страна живеят най-щастливите хора в света. Оценката се прави според три основни параметри - екология, продължителност на живота и удовлетворение на самите граждани от техния живот. Именно според това изчисление на индекса на щастие българите се озоваваме на опашката.
Без да обясняваме очевидното, ще хвърлим поглед върху трите компонента, които при нас, българите, обозначават не индекс на щастието, а по-скоро индекс на несигурност.
Всички виждаме какво се случи с екосистемата България през последните поне 30 години. Свръхзастроено крайбрежие на единственото ни налично море, гарнирано с пианско-шовинистични възгласи "България на три морета". Изсечени, препродадени и заменяни гори, на фона пак на пиянски възгласи "Хубава си, моя горо".
Непоносимо мръсен въздух в повечето градове, най-често начело със столицата. Как човек да се окачестви като щастлив по параметъра екология?
Продължителност на живота е вторият параметър. Според последното европейско проучване от юни тази година, средната продължителност на живота в България продължава да нараства, но въпреки това остава най-ниската в Европейския съюз. Това показват данни, представени от Европейската комисия. Между 2000 и 2018 година продължителността на живота у нас е нараснала с 3,1 години, което е най-ниският прираст в Евросъюза. Нужно ли е да коментираме повече?
Сега третия параметър – удовлетворение на гражданите от техния живот. Тук има да се каже много, дори прекалено много. Но съвсем накратко, ще започнем от факта, че България продължава да бъде най-бедната страна в Европейския съюз. Продължаваме с факта, че по някое време България стана първа по смъртност от коронавирус в Европейския съюз, даже в света. Това е свързано със здравната система, с факта, че българите се оказахме с повече съпътстващи заболявания, които пък са свързани с години наред неглижиране на превенцията на здравето. Което опира и до здравна система, и до самосъзнание и е само на крачка от печалния извод, че българинът е напът да се откаже от здравеопазване.
И понеже от здравето по-важно няма, останалите компоненти от доволството-недоволството на българина от живота му можем да изброим и в телеграфен стил: държава, правосъдие и образование. Цяло лято (пандемия, непандемия) българинът протестира срещу държавата и правосъдната система. Искат се оставките на правителството и на главния прокурор заради несвършената им работа - а отсреща едно голямо нищо. Колкото до образованието – пак няколко поредни години сме в челото на еврокласациите по неграмотност, а висшето ни далеч не е сред най-престижните в ЕС. И на всичкото отгоре, ако в нещастието си проличава най-добре кой какъв е, посред пандемията си затворихме училищата и университетите, но оставихме отворени кръчмите.
Е, как да е щастлив българинът?! Как да е щастлив някой, който е в постоянно очакване собствената му държава пак да го прецака?
Автор Спасиана Кирилова
