С учредяването на дългопрокламираната си партия Меглена Кунева-Пръмова постави своеобразен рекорд. Три пъти я обявяваше, три пъти се събираха активистите й, три пъти занимаваха медии и обществото със себе си - сигурно "Движение България на гражданите" е най-дълго промотираната партия на света. Дали защото все нещо доизкусуряваха, дали за да предизвикват по-продължителен интерес, или защото не можеха да й се нарадват предстартово, тази нова формация се роди на третия път.
Както на всяко ново нещо - пожелание за успех. Полага й се спокойствие, и по съвест, а и по протокол. Поне в първите 100 дни, както е при изпълнителната власт например.
Така че за Кунево-Пръмовата партия - след време. Но това не включва пришълците Куневи, все ренегати отдясно, които чувствайки, че синият кораб все повече се накланя, бързо, бързо прежалиха достойнството си и, заради едното - при това евентуално - депутатско място, аварийно се натовариха на спасителната лодка, готови дори и от майките си да се отрекат. Последният, преплувал политическия гьол, бе прословутият седесар Зеленогорски, заради когото СДС се кълнеше в най-милото си. Но - това е положението...
Иначе, появата на "България на гражданите" потвърди едно налагащо се напоследък убеждение. Оказва се, че в по-ново време НДСВ е партията-майка, от която са се нароили (или поне ще се нароят) най-много партии отрочета - ако съдим по изявленията на бивши нейни активисти, обявили, че ще правят своя партия. След Кунева-Пръмова това обяви и напористият, но все пак трудноткрояващ се НДСВ-апаратчик Борислав Цеков.
Той даже съобщи и името на новата си партия - Модерна България. Кога ще стане, с кого ще стане, въобще ще стане ли, тепърва ще се разбере.
Своя бъдеща партия обяви и друг кадър на НДСВ - доскоро подсъдимият бивш военен министър на Тройната коалиция Николай Цонев. Може това му решение да е емоционално - много бързо последва постановлението на съда, с което бе обявен за невинен.
Възможно е да се дължи както на радостта и опиянението от оневиняването, така и на желанието му за мъст. Към онези, които - по неговите думи - са му скроили обвиненията.
Неговата бъдеща партия - пак по собствените му думи - щяла да бъде "партия на аристократи".
Сред "спящите" кандидат-лидери в НДСВ е и Любка Качакова. Загубила лидерската битка с Христина Христова на конгреса, тя едва ли ще си остави магарето в калта. Няма да си зарежат магаретата и нейните поддръжници в ръководството на жълтата партия, които я лансираха и подкрепиха за лидер, но се провалиха.
Всъщност НДСВ ражда отцепници от самото си учредяване. Още докато движението беше на власт, от майката-партия излязоха Севлиевски, Кошлуков и още няколко юнаци, учредявайки Новото време. Хибридче, която тръгна много напористо, но скоро-скоро заглъхна сред политическата гмеж. Случайно или не, това съвпадна с издигането на лидера му Севлиевски за министър на енергетиката. От което последваха куп неразбории, най-вече за енергетиката.
Какво следва? Може би активистите, бивши и настоящи апаратчици на НДСВ, при (само)убийствения процент, който взе движението на последните избори, са решили да се спасяват поединично. Няма лошо. Не е ясно обаче, как нищожните проценти ще бъдат разпределени между всичките кандидати за славата. Доста романтично е от тяхна
страна. Въпреки че не съвсем. Защото самото явяване на избори вече гарантира
държавна субсидия, която - сума сумарно - въобще не е за пренебрегване! Разбира се, при покриване на определен процент.
