Влизането в сила на електронните медицински бележки за ученици предизвика отрицателни реакции сред част от обществото, предимно от родители. Някои от коментарите под новини или в социалните мрежи изглеждат резонни. Други, обаче, граничат с манипулацията и изкривяването на истината. Последното може да не е съвсем случайно или несъзнателно.
Електроните медицински бележки заплашват цяла една паралелна система, в която родителят е свикнал да получава бележка с едно обаждане до доктора или с едно потропване на вратата на кабинета му. Така, той играе ролята на лекар, диагностицирал вече детето си, а лекарят се превръща в чиновник с печат в ръка, вместо стетоскоп. Училищата, на свой ред, в много случаи нямат нищо против това и се хващат на хорото. За тях всяко извинено отсъствие е една зашита рана в документацията и по-малко неприятности, независимо от обстоятелствата и легитимността на бележките.
Имайки това предвид, е-бележките са едно от най-добрите хрумвания в борбата с фиктивното присъствие в училище – ако не и дай-доброто през последните години. И все пак е разбираемо да има критики за начина, по който идеята се прилага или начина, по който електронната система може на моменти да не работи както би трябвало. Също са легитимни тревогите за случаи, в които родителят не знае към кого да се обърне за е-бележка, след посещение при частен лекар. Всичко това трябва да бъде изгладено и със сигурност вече се работи по въпроса.
Електронните извинителни бележки: Всичко, което трябва да знаете
Това, което е трудно да се разбере, е напънът една добра мярка да бъде опетнена и изхвърлена заради това, че е причинила ситуации на неудобство; за това, че изисква някаква адаптация на поведението на родители и други страни в процеса; или за това, че прави опит да раздвижи застоялата вода в образователната система. За всяка разумна мярка засягаща образователната ни система, независимо от това кой стои зад нея, не трябва да се отстъпва нито сантиметър назад. Главната причина е в това, че има по-висши интереси, които трябва да се взимат предвид и защитават.
Българските деца са едни от най-отсъстващите сред децата от страните участващи в оценяването PISA. Ако погледнем данни от 2018, едва 55,9% от тестваните 15-годишни у нас са споделили, че не са пропуснали нито един учебен ден в предходните две седмици на анкетирането. Средният процент за ОИСР по този показател е 78,7%. За близката до нас Словения, например, цифрата е 82,2%. Показателят ни за ученици отсъствали пет или повече учебни дни в предходните две седмици е сред най-високите – 7,3%. За сравнение, в Словения процентът е 2,3%.
Според ОИСР, страните, в които делът на пропусналите цял учебен ден ученици е по-нисък, са също и тези с по-висок среден резултат при четенето. Макар и да става дума за корелация, близо е до акъла, че посещаемостта влияе на резултатите на учениците. Отсъствията трайно засягат училищния успех на едно дете и, когато са хронични, заплашват неговото социално и емоционално развитие, неговата социализация. Да отсъстваш от училище не означава само да изпуснеш важни академични занятия, но и възможността да бъдеш част от по-голяма общност, в която имаш възможности за извънкласни дейности, спорт и приятелства.
Изключително важно е да отбележим също, че да отсъстваш от училище без основателна причина може да означава, в определени обстоятелства, по-лесно да станеш жертва на трафик на хора или някаква форма на експлоатация и насилие. Ако отсъствията ти са винаги извинени или дори неотбелязани, по-вероятното е никой да не те потърси и нужните процедури да не бъдат задействани, за да ти се помогне. Това, например, е едно от слабите места в настоящата архитектура на Механизма за обхват, който цели да противодейства на отпадането от училище.
Не много отдавна, обществото ни беше разгневено от кадрите на дете, което реди павета с баща си на софийски булевард и от новината за писането на оценки на ученичка от пловдивско училище месеци след смъртта ѝ. Е-бележките ще помогнат подобни ситуации да не се случват в бъдеще. Въпреки това сме готови да отровим мярката още при прохождането ѝ, и то понякога с абсолютно абсурдни аргументи.
Такъв примерен аргумент е, че трябвало да се чака пред кабинета на лекаря с детето, само за да се вземе е-бележка. Всъщност това, за което се чака – или би трябвало отговорният родител да чака, е преглед и евентуално предписване на лечение на разболялото се дете. Друг пример за манипулативен аргумент е това, че отивайки на лекар, здравето на едно дете може да се влоши, най-малкото заради това, че ще има и други болни деца в чакалнята. Дори и да приемем, че това е някакъв неизбежен закон на природата, беше уточнено от МОН, че е-бележка може да "се издава с датата, на която е проведен прегледът на детето, но срокът за извинение на отсъствията може да бъде записан със задна дата". Така системата позволява детето да отиде на преглед след като е минал по-критичния период в дадено заболяване. Дали това е правилно, особено ако заболяването е сериозно, е нещо, което лекар би могъл да ни каже.
Този тип аргументи са симптом, че мярката засяга нечие установено удобство. Но това не трябва да ни притеснява. Ако освен на фиктивното присъствие в училище, е-бележките ще пречат и на фиктивното посещение при лекаря, то те се оказват още по-нужни и ценни отколкото сме си мислили.
Автор: Явор Хаджиев
ОЩЕ: Търговията процъфтя: 10 лв. удари таксата за извинителна бележка
