Денят на народните будители винаги минава някак почти незабелязано, отчитаме го мимоходом, с полу внимание. Той не е неработен ден и често се възприема повече като някакъв училищен и читалищен празник. А това не е така.
Денят на народните будители е уникален по характер и идея празник. Уникален за Европа, а може би и за света. Концепцията да имаме отделен ден, в който да отдаваме почит на народните будители е плод на мъдростта на българския народ, който е разбрал, че има нужда и смисъл да бъде благодарен и да бъде признателен.
Това не е ден какъвто имат много други държави - на почит на онези, дали живота си в борбата за родината. България също има такъв празник и той не е 1 ноември. Денят на будителите е запазен само за онези, и мъртви, и живи, които са допринесли или продължават да допринасят към това българският народ да бъде осъзнат, активен, търсещ, буден. Това са безброй много исторически личности - просветители, книжовници, революционери, но и много герои на днешния ден - учители, писатели, журналисти, общественици.
Българският народ е бил достатъчно мъдър, за да признае противоречивата си народопсихология. Бил е достатъчно честен, за да отчете, че има проблема през голяма част от историческата си съдба да проспива верните решения, навременните действия и нужната нагласа на ума и духа. И за да може да успее са му били нужни винаги хора по-будни от останалите, които да го увлекат и да му покажат верния път - към себе си и напред. Българският народ знае, че тези хора винаги са играели ключова роля в съдбата му и заслужават да бъдат почетени.
Затова 1 ноември не е празник като другите. Не отбелязваме делото на един човек или паметно историческо събитие. Денят на народните будители е един от най-"общите" празници. В него няма егоизъм, амбиция, лично величие. Той е почит към хората, посветили се на другите, на народа си - да му помагат, да му отварят очите за истината, да го извеждат на светло.
Фактът, че имаме такъв празник, говори много. Означава, че не сме загубили способността си да сме честни, да признаваме, че имаме нужда от помощ и да сме благодарни на хората, които ни я дават. От такава искреност имаме нужда днес, защото залисани да се справяме поединично, понякога забравяме, че всъщност не сме сами.
Будителите са светлото сърце на българския дух и те заслужават този ден. Ние пък заслужаваме да бъдем част от тяхната кауза, защото тя ще изведе всички ни до една по-добра и по-успешна България.
Автор: Десислава Любомирова
