Нова жалба срещу ново решение на ЦИК за разпределението на т.нар. медийни пакети беше подадена вчера (10 октомври). Причината – комисията пак заложи капани за интернет и регионалните медии в рекламата на политици за изборите. Медийните пакети се дават за агитация за референдума на всеки инициативен комитет или на партия/коалиция, която не получава държавна субсидия. Дават се и за изборите за президент на партии, които издигат кандидат за държавен глава, но не получават субсидия. Те са в размер на 40 000 лева с ДДС.
Темата безспорно няма как да мине през обичайното: „ШОК! БОМБА! СКАНДАЛ!”, макар че по същество е точно такава. Защото във вече открита официално предизборна кампания ЦИК възпрепятства свободата на медиите по брутален начин със завоалирани обяснения, че „медийна услуга е разпространение на информация и съдържание за значителна част от аудиторията, а медийни услуги са лицензираните и регистрираните обществени или търговски доставчици”. Какво представлява „значителна част от аудиторията” и дали лицензирани не са само медиите, които имат киценз от СЕМ т.е. не и интернет медиите? Тези въпроси пак съдът ще ги решава.
Малоумното решение интернет медиите да не бъдат признати за медии, защото не се регулират, беше на практика отхвърлено от самата ЦИК. Как ли – още преди първото решение на ВАС ЦИК предложи точно на интернет медиите пари за разяснителна кампания за президентските избори и референдума. След като интернет медиите не са медии, как ще разясняват? Толкова нелепо смешно е, че една аптека лекарства не стигат да се пребори човек със спазмите в корема, когато разбере.
Зад всяко безумие обаче си стои логично обяснение. В случая вариантите са два. Вариант номер едно – пълна некомпетентност на ЦИК. Не би било учудващо. Вариант номер две – отмъщение заради местните избори миналата година, когато точно интернет издания разкриха как сайтът „Хаштаг” прибира медийни пакети по скандален начин. А „Хаштаг” е интересен сайт – той е свързан с Института за модерна политика, където водеща фигура преди да отиде в ЦИК беше точно сегашната председателка на комисията Ивилина Алексиева. Друг такъв случай беше сайтът Partners Catalog, който взе пари за защита на позицията „не” по темата с електронното гласуване. За този случай съобщи Actualno.com.
Тези номера на ЦИК дотук постигат две в едно. Първо – г-жа Алексиева спокойно минава в графата на Бойко Борисов „ние ги хващаме, те ги пускат”. Сега тя може да каже как водената от нея комисия е опитала да спре крадците на пари за политическа реклама, които идват от джоба на данъкоплатците, но съдът не е позволил. Нищо, че лечението е да бъде отрязана цялата ръка, защото има забрало порязване на пръста. Второ – с неясен език ЦИК принуждава да бъдат подавани нови и нови жалби в съда, а кампанията си минава и съответно никоя малка, различна партия няма шанс да се рекламира и да представи адекватно идеите си там, където е най-евтино и най-достъпно – в Интернет. Остават само телевизии, радиа и вестници – там, където винаги изпъкват само най-големите играчи.
За хрантутниците на държавната ясла интернет пространството отдавна е трън в очите. Интернет не е телевизия и няма как нещо да мине и замине за секунди. Интернет не е вестник и много лесно за всеки един случай може да се намерят тонове информация от различни източници, да се чете и сравнява, за разлика от хартията, където трябва да търсиш изрично определени броеве за дадени данни – огромна пречка на време и търпение. Интернет е толкова необятен, че няма как всички да бъдат купени и накарани да се подмилкват на силните на деня – винаги и при всички случаи. Затова и идва ред на калните номера.
Автор: Ивайло Ачев
