Минаха две седмици от водевила "Доган", и Местан, новият предводител на етническата турска партия в България, снижи тона. Няма рев, няма Европа, няма "Спасете демокрацията!" Дори и той разбра, че продължава ли да помпа напрежение и многострадалност, и той, и партията му само ще губят. Всеки видя на клипчето, че "нападението" над Доган беше именно водевил и че младежът, който е и режисьор, и изпълнител, и продуцент, просто е искал да се прочуе. Прочу се, но оттук-нататък ще жъне известност от затвора.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Вторият след Доган стана лидер и вече две седмици пие от елексира на славата. Досега нищо забележимо, а въпросът е: ще се промени ли с нещо ДПС, или ще си остане същото, Догановото ДПС.
Промяна ще има, но тя няма да е по посока на отваряне и нормализиране. Защо ли? Житейски доказано е, че учениците надминават учителите си. А Местан беше (и е) добър ученик на Доган. Ако към това добавим и признатото от всички наблюдатели - че почетният председател няма да седи безмълвен на трона, а ще определя и коригира линята, става ясно, че за ДПС смяната на председателите е нещо като българскато "преобул се Илия, и пак в тия!".
Ако Местан иска да промени нещо в партията си, трябва задължително да я подложи на "деДоганизация". Нещо като дезинфекция, дезинсекция и дератизация. За съжаление, и от самолет си личи, че това не му е присъщо. Няма сили за това, не му е писано...
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
А и не желае!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Кой всъщност е Местан? Образован, културен, диалогичен. Поне така го определиха, така и изглежда. Смущава обаче малка подробност - всичките му изяви, и на трибуната, и на екрана, се подчиняват НЕПРЕМЕННО на тази цел. Нещо, което повечето образовани, културни и диалогични хора не само, че не подчертават, но и приглушават.
Има обаче качества, които не могат да му се отрекат. Ако по фразеологията съпоставим действащия и почетния председател на ДСП, новият го бие по притворство, усукване и демагогия. В думите. Тук ученикът е изпреварил чувствително учителя си и неслучайно Доган заложи на него.
Един последен (пореден) пример. Когато официално посочихме с пръст Хизбулла, изявлението на Местан бе, че "България трябва да се съобразява стриктно с позицията на Европейския съюз" по въпроса. Плъзгаво. Знаем каква е позицията на Европейския съюз по въпроса, поне засега - че Хизбулла не е терористична организация. Както се казва, кръвта вода не става.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Преувеличават и диалогичността му. Тя е проформа, за заблуда на противника. Нещо, което у Доган като председател също липсваше. Съчетана с лукавство и задкулисни послания, "диалогичността" става крайно опасна. За опонента, разбира се.
Има и един интересен външнополитически нюанс, който (в непосредствена близост до югоизточната ни граница) също заслужава внимание. За разлика от Доган, Местан е на "ти" със сегашния турски премиер, когото - може би малко пресилено - напоследък обвиняват в неоосманизъм. Каквото и да означава това... За България...
Иначе, нищо лично!
Автор: Валентин Стоев
