Човек със съмнителното щастие да обитава често социалните мрежи със сигурност вече се е натъкнал на ентусиазирани привърженици на Тръмп или Байдън. Между тези фракции и българската политика има нещо общо - то е че повечето от тях са напълно радикални в мнението си.
Подкрепящите Байдън смятат, че Тръмп е олицетворението на всички възможни злини и преизбирането му ще бъде истинска катастрофа. Подкрепящите Тръмп (сред които един психотичен пост на чалга певица, която обяви световен катаклизъм при избирането на Байдън) също са на мнение, че при демократите яздят конниците на апокалипсиса.
В последните пет-десет години политиката рязко се отдръпна от възможностите за нормален разговор; вместо това се оттегли към полюсите си. Преди бе възможно ако някой подкрепя политик, за който ти не се застъпваш, да обявиш, че си несъгласен с него. Сега несъгласието е твърде мека форма на общуване - съперникът ти винаги е просто нелеп.
В този момент е добре да се припомнят едни хубави думи на Стайнбек. Те са: "Обичам всички народи и мразя всички правителства". Защо казва това?
Първо, защото бе достатъчно проникновен и притежаваше изключителен фокус върху онова, което се нарича "обикновен човек" и което, разбира се, е много по-сложно, интересно и вълнуващо, както показват книгите му. И второ, защото за десетилетия в литературата, стотици пътешествия, както из Америка, така и извън страната, бе разбрал, че няма правителство, което да заслужава нещо повече от непрекъснати съмнения. И че човекът е по-сложен от властта и тъкмо през него трябва да разказваме за нея.
Нищо подобно обаче не може да се види вече. Подкрепящите или Тръмп, или Байдън, не мислят по "обичам всички народи и мразя всички правителства". Първото въобще не същестува. Новата максима е - мразя единият вариант за правителство, обичам другия вариант за правителство. Или дори само първото.Радикализацията на политическия интерес преобърна смисъла на политическата работа въобще; Путин е по-важен от руснака, Байдън и Тръмп са по-важни от американеца, Борисов и Христо Иванов са по-важни от българина. Народите, техните съдби, сложни взаимоотношения и битие - за това не се говори въобще. И ще кажа защо: защото е трудно. Изисква разделителни способности, които партизанските статуси в социалните мрежи нямат. Изисква проницателност, която фен лагерите в политиката никога не са имали. И накрая - изисква въображение; качество, което бе пометено от припряните палчета, пламенните изказвания, влиятелните фейсбук стени.
Тъкмо това е най-голямата опасност; злокобният и евтин начин, по който разговорът за политика ликвидира разговорите за самия човек. В този смисъл управлява нещо много отвъд Байдън и много отвъд Тръмп; на човека да се гледа като на кух електорат, към който, ако не е твоите, развиваш моментална враждебност. Именно това е голямата новина от изборите в САЩ.
А тя, като всички големи новини, няма да присъства в медиите.
Автор: Райко Байчев
