Имам чувството, че един през друг се надпреварват вече кой да изрече по-голяма обида спрямо хората, които още сме в България и се опитваме да живеем прилично тук. Даже става за разказ от Централата, поредицата, която бях почнал. Главният им раздава задачите на поредната оперативка – Трифонов, ти ще отидеш в Англия и ще съобщиш, че всички читави българи вече са се изнесли от Територията. Веждичка, ти ще заявиш пред медиите, че от останалите в страната си българи не става и чеп за зеле, ама точно с тия думи. Проф. Христов, а ти, драги, ще кажеш, че 80 процента са дебилите...
Трябва да тестваме докъде ще им стигне търпението. И доколко им харесва да бъдат обиждани. Това удоволствие го обичат. Те самите си го заявяват в своите най-добри творби, ето и сега във "Възвишение" – от нас нищо добро не чакайте, да си българин не е народност, а болест, толкова отвътре вече им идва сами да се хулят себе си и да наричат колко са нещастни. Автосугестия се нарича. Води до наистина забележителни резултати – повтаряш си, че си чеп за зеле и се превръщаш в чеп за зеле.
Сами себе си ненавиждаме. Не можем да си се дишаме. Затова се трепем по пътищата, от самоомраза. Не ни пука за собствения ни живот, какво остава за чуждия. Надпреварваме се да заявяваме колко сме зле. Дори аз се включих предната седмица с оня въпрос за бъдещето. Каквото е, такова е. Каквото е рекъл Господ. Няма такова нещо като спасяване на нацията, оправяне на народа, решаване на демографската криза – тия дисциплини са измислени. Има една реалност, приемаш я и гледаш напред. Всеки ден, всеки миг всеки от нас взима решения. Когато почнем да надничаме единствено в собствените си очи и там да търсим гредите, тогава ще има смисъл животът ни. Създават някакви съчинени скандали с мис България, обсъждат интелектуалците радостта от победите на Гришо – все едно някой ги е питал! Все едно някой е искал мнението на онзи позьор Терзийски! Пич, нещо си се объркал. Чака те ново разочарование, когато разбереш колко много не ни пука за мнението ти относно Гришо.
Да плюеш по страната, в която си се родил, е тъпо. Или си в кюпа на тъпаците, или ти плащат да го правиш. Знам, че полицията няма да си мръдне пръста, за да открие и предаде на съда говедото, което извърши едно престъпление наскоро, мой близък пострада – не съм се примирил. Знам, че дори да стигне до съда, говедото с татуировките и бицепсите няма да си получи заслуженото – да гние две години зад решетките и да си помисли нормално ли е това, което е сторил. Може би някъде по широкия свят има справедливост в по-големи количества. Засегнат съм лично от Системата, нямам познати ченгета, на които да се обадя и да ми помогнат нещата да се решат според закона... И въпреки това не мога да кажа, че в България са останали само идиоти, негодници, некадърници и боклуци. Въпреки че знам колко народ слуша мазна музика, въпреки че виждам колко смет оставят някои след себе си, като идат за риба на язовира, не бих се осмелил да заявя какъв точно процент са хората с объркано, сгрешено и ненормално мислене. И не бих ги определил по признак народност.
Да не би по света да няма хора със сгрешено мислене, да не би да са само у нас тези кофти типове? Цялото човечество е сгрешено. Там е работата. Човекът е изначално увреден. Всеки един от нас носи следи от уврежданията. Никой не е перфектен или безгрешен. Светът все още се крепи на порядъчните хора – които не мърсят, не причиняват беди на другите, не нараняват, плащат си данъците. През последните десетина години тази порядъчност почна да се пропуква, картината става все по-апокалиптична и това не е привилегия само на нашата мила страна. Човечеството излиза от зоната си на комфорт, ще му се наложи да воюва за своята порядъчност, за нормалното си битие. Да си размърда малко задните части, че много се беше улежало и през това време бесовете не спят, замислили нови планове за всеобщо унищожение. Не съм черноглед. Напротив, даже все още намирам радост в този именно свят. Въпреки татуираните назобени и предрусали копелета, които избиват комплекси и си мислят, че могат всичко. И те някой ден ще пукнат.
Ето това трябва да се набие в канчето на всеки увреден човечец – и ти някой ден ще пукнеш. Този ден може и да не е далеч, никой не знае. Затова живей мъдро, не цапай, не мърсувай, не пречи на другите, не насилвай. Ще се изненадаш колко временен е този свят. Ще се чудиш къде изтекоха дните ти като вода в пясък. Осъзнаваме ли всеки ден и всяка минута колко сме смъртни, едва ли ще ползваме времето си за самобичуване, самоотричане, хулене и спасяване на света. Света никой никога не е успял да спаси по този непохватен начин, даже и Разколников си е мислел, че едно дребно убийство няма да е пречка по пътя му към възвишените цели, дори напротив, ще го кали, но се е превърнал в обикновен убиец. След това обаче е стигнал дотам, докъдето всеки от нас е нужно да стигне, за да заживеем по-добре. До покаянието, драги мои. Покаянието не ти позволява да гледаш отвисоко на целия народ, на всички глупаци и негодници по целия свят. То ти дава ключа. Дава ти точния аспект, от който да погледнеш. Постигнеш ли го, никога не би си позволил думите на Рашидов, Христов, Трифонов, тези днешни карикатури, които кой знае защо все още живеят и творят глупости тъкмо на тази пропаднала територия от сто и колко хиляди квадратни километра.
Автор: Николай Фенерски
