Криско и Анелия влизат в инициативния комитет, който издига Мая Манолова за кмет на София - авторитетен, висок старт. Когато преди време Борисов бе заявил, че му омръзнало Веско Маринов да му пее покрай Цветанов, вероятно е усещал тъкмо това - нуждата от хиперактуални звезди, които да внесат взривно-посредствена енергия в кампанията, крачка напред от незвривно посредствената (спори се кое е по-зле), с която допринасяше глашатаят на герберското дело и родната полиция. Но ето, че Криско е вече зает.
С него като бек вокал на кандидат-кметската кампания възникват страшни възможности.
1. Джан Джун
Тъй като Манолова по всяка вероятност ще атакува ремонта на Графа, то знаменитият рефрен на инициатора Криско се вписва - Мая ще твърди, че ще го направи по-добре, че Джан, Джун, гледай как се прави. В подобна ситуация Джан и особено Джун, почват да звучат като строителни материали, съкратено от маджун просто. То в тия песни и без това няма значение какво пееш, стига да си си прекарал гласа през десет ефекта и да звучиш като робот със синузит.
2. "Отивам някъде, където няма мои, твои, други закони"
Анархо-пънк фантазмите на "Видимо доволни", които преведени от тийн таргетирането означават просто да се изпукаш на Слънчака, също могат да възпеят достойно кметската кандидатура. На Манолова ще й е необходимо електорално разлепване - евентуалните по-зрели да бъдат впечатление от работата й като омбудсман, докато по-младите, твърде ценен ресурс, могат да бъдат атакувани с обратното - два концерта на Криско, в които да се наблегне на сладкото очертаване на пропастта между поколенията: "съседите бучат, пенсионерите кълнат, а ние сме на път да събориме града". Събарянето на града, революционна метафора за това как вече след като си се изпукал на Слънчака, да се изпукаш и в столицата, понеже вече е студено.
3. Рамо от Шамара
Тук любовният триъгълник е сериозен и с дълга история - Шамара и Мая Манолова на един фронт в подкрепата на Орешарски през лятото на 2013-та, и от друга страна Криско, пробутал един кавър на Шамара от ръба на Милениума, за да запознее поколенията с славните времена, в които дори наличието на музикален клип бе атестат за голяма работа. В това отношение има много общо между музика и политика: това, че и в двете се разчита на къса памет.
Автор: Райко Байчев
