Новото правителство на България вече е факт. Факт са и първите протести, което е рекорд в историята, но трудно някой може да укори хората – някой извън властимащите сега имам предвид. Защото усещането, че правителството, което трябва да намери начин да ни изведе от „щорма”, както казва Станишев, не се фокусира върху важните неща става все по-силно.
Едно от нещата, които разбуниха духовете покрай новите протести обаче поне засега се оказва пълен кьорфишек. Да, използвам тази звучна дума с турски произход, за да привлека вниманието ви към проблема – по четири часа на седмица задължително изучаване на майчин език.
Незнайно как в края на миналата седмица се появи информация, че на първо четене вече е приет законопроект, който узаконява изучаването на майчин език (разбирайте турски) в училище задължително по четири часа на седмица. Информацията беше цитирана дори от сериозни медии, не само от по-малко популярни сайтове. В социалните мрежи веднага възникнаха групи срещу този закон, народното недоволство се изля в Интернет, както и на вчерашните протести до някаква степен – казвам до някаква, защото хората не протестираха срещу кабинета „Орешарски” само по този въпрос.
Фактите
Проста проверка в сайта на Народното събрание обаче показва нещо съвсем различно относно „изучаването на майчин език” – няма внесен законопроект с такъв текст! Откакто функционира 42-рото Народно събрание на България, в деловодството му са внесени два законопроекта, свързани с просветата и образованието. Първият е внесен от представители на БСП на 30 май, а вторият – от ГЕРБ, на 31 май. Засега в сайта на парламента е качен единствено текстът на първия законопроект, който касае единствено и изцяло детските градини и по никакъв начин не е свързан с изучаване на какъвто и да е език. Законопроектът на ГЕРБ все още не е качен, но е абсурдно да се мисли, че точно партията, която има най-много депутатски места в Народното събрание, а е опозиция, ще предлага такова нещо. Това би означавало, че Бойко Борисов действително има тиква на раменете, а не глава – ясно е, че няма как да се случи. Нито един от двата законопроекта дори не е минал през парламентарните комисии все още.
Подозренията
Откъде тогава тръгна тази информация? Трудно е да се каже, но е ясно едно – целта е създаване на истерия. Въпросът е защо? Единият вариант е ясен – удар по политически опоненти. Вторият обаче е по-притеснителен – действително да се замисля подобрен законопроект, който може да взриви социалния мир в България. Ситуацията в страната вече е такава, че хората не знаят на кого да вярват и са склонни да действат първосигнално, а от ДПС не казват официално, че няма да предлагат законопроект за майчиния език. Предвид предизборните изяви на новия министър на младежта и спорта всеки с основание може да си помисли, че в бъдещ момент може и да се стигне до предлагане на такъв законопроект. И тогава може да има гражданска реакция, която да провокира етническо напрежение. Напрежение, което се подклажда само и единствено от политиците в България.
В крайна сметка редното е едно – да помислим, преди да действаме. И да проверим. Отнася се както за нас, гражданите, така и за политиците ни. Покажете, че нямате тикви вместо глави, уважаеми депутати и министри.
Автор: Ивайло Ачев
