Германските социалдемократи ще имат ново ръководство, което не държи особено на участието на партията в коалиционното правителство. Бъдещите лидери на ГСДП Саскиа Ескен и Норберт Валтер-Борянс принадлежат към лявото крило на партията и очевидно смятат да предприемат радикален завой наляво, пише в анализ за Дойче веле Сабине Кинкарц. Ето какво гласи още той:
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
"В момента са възможни няколко сценария. Решителният тласък ще дойде от конгреса на ГСДП в края на седмицата. На него социалдемократите ще направят оценка на досегашната дейност на широката коалиция и ще решат дали искат да управляват заедно с ХДС/ХСС до края на мандата през есента на 2021 година.
Първи сценарий, невероятен: ГСДП остава в коалицията без никакви възражения.
Втори сценарий, малко вероятен: ГСДП решава начаса да излезе от коалицията.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Трети сценарий, вероятен: ГСДП приема предложението на номинираните си нови лидери и заявява на християндемократите, че коалиционният договор трябва да се преразгледа.
Лидерите на ХДС и ХСС Анегрет Крамп-Каренбауер и Маркус Зьодер вече отговориха, че не желаят да преразглеждат договора. В техните партии и без това мнозина смятат, че социалдемократите вече са получили достатъчно отстъпки. И че всяка нова отстъпка ще снижи електоралната подкрепа за християндемократическия лагер.
Какво обаче може да се случи след конгреса на социалдемократите?
Няколко възможни сценария:
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Първо: ГСДП остава в коалиционното правителство. Тази партия всъщност няма интерес от предсрочни избори, защото в допитванията през последните месеци получава едва 12-15 процента подкрепа. Според последното допитване, ГСДП вече е трета политическа сила - след ХДС и Зелените. Тъй че на конгреса всички министри и премиери на федерални провинции, излъчени от ГСДП, със сигурност ще изтъкнат този аргумент.
Второ: ГСДП напуска правителство, а Ангела Меркел остава като канцлер на малцинствен кабинет. По Конституция тя може да запази поста си, освен ако Бундестагът не гласува с мнозинство вот на недоверие срещу нея. В същото време обаче тя няма право да посочи свой заместник и да се оттегли преди края на мандата си, защото германският канцлер се избира директно от парламента. Доколкото държавният бюджет за 2020 година вече е приет, Меркел би могла да управлява без проблеми с малцинствено правителство. Самата тя обаче не гледа с добро око на такъв вариант. Още повече, че през втората половина на 2020 година Германия поема председателството на ЕС, а за такава задача определено се изисква напълно дееспособно правителство.
Трето: Коалиция Ямайка. В рамките на сегашния правителствен мандат християндемократите могат да сменят коалиционните си партньори. Още след изборите през 2017 година Ангела Меркел всъщност искаше да сформира коалиция със Зелените и либералите от СвДП, която журналистите наричат „Ямайка" – защото цветовете на четирите партии съвпадат с цветовете от националното знаме на Ямайка. Тогава либералите провалиха преговорите, но днес е възможно Зелените да са тези, които ще се откажат от подобна коалиция, защото партията им събира много голяма електорална подкрепа и няма спешна нужда да участва веднага във властта.
Четвърто: Нови избори. Ако ГСДП напусне правителството, на хоризонта вече ще се появят и предсрочните парламентарни избори. За да се стигне до тях обаче канцлерката Ангела Меркел трябва да поиска вот на доверие и да изгуби гласуването. При такова развитие на събитията президентът в рамките на три седмици може да разпусне Бундестага, след което най-късно до два месеца трябва да се проведат нови избори.