Българските илюзии, че сме недосегаеми и мисленето, че световните трагедии ще ги гледаме само на безопасно разстояние по телевизията, се удавиха в кръв.
Най-страшното се случи. Терорът стъпи на българска земя. Сега и да се вайкаме, и да сочим властите с пръст защо шестмесечно предупреждение за атентат увисна във въздуха, трагедията се случи и няма как да върнем времето назад. Няма как да изтрием ужаса, страха и да възкресим жертвите от Израел, между които и българин.
България просто никога няма да е същата. Дълги години си мислехме, че сме благословени и защитени от природни катаклизми и човешки трагедии. Уви, не сме. Ние сме част от общия пейзаж. Така поискахме и това си носи последствията. Сега кървавите картини от света са част от рисунака и по нашите географски ширини. И не. Не е случайно. За всичко си има низ от причини. Но те са оплетени и ще се разплитат по високите етажи на властта. Без или с диктовката на външни фактори.
Под високите етажи, на партера, сме всички останали. Гражданите на България. Онези, които сега неминуемо ни е страх. Тези, които сме объркани и все още невярващи, че това се случи. Истина е. Брутална, но истина.
След подобен шок обаче е нужно отрезвяване. Нужно е да променим генерално мисленето си. Да осъзнаем, че искаме или не, трагедии като тази се случват и може да се случат пак. В такива моменти последното, което трябва да правим, е да се самоизяждаме и да търсим вина у всеки. От управляващите, до фирмата превозвач, от съседа с израелски произход, до този, изповядващ исляма. Нужно е да сме единни. Така една нация излиза по-силна от катаклизмите. Трагедиите в бита ни и без това са ни докарали почти до отчаяние, така че не е нужно да се доунищожаваме. Не можем да направим нищо. Нито ще върнем времето назад, нито с нещо ще помогнем това да не се случва. Можем само да опитаме да закрепим обществото си и да подадем ръка на пострадалите. Всяка форма на словесна или физическа агресия е безпредметна и с нищо няма да ни помогне.
Това за нас... Иначе въпросите към властта няма да бъдат спестени и управляващите ще трябва да отговорят:
Колко сериозно бе взето предупреждението преди 6 месеца, когато шефът по сигурността на израелското министерство на транспорта Дани Шенар ни предупреди точно за такъв атентат? Обърна ли някой внимание на молбата му нашите служби да засилят контрола върху автобусите с израелски туристи? Защо тогава премиерът помоли журналистите да не всяват паника, защото това вреди на туризма ни? Какво означава, че това е било рутинно предупреждение и имало още много такива? Защо министър Цветанов твърдеше, че няма абсолютно никакви сигнали, застрашаващи сигурността на България? Какво направи ГДБОП? Ще поеме ли някой отговорност?
За отговори ще почакаме. Те ще дойдат. Не защото ги искаме всички ние, а защото ги чака целият свят...
