Преди много години в една далечна галактика един плешивичък и жесток човечец с артистичен псевдоним Ленин се опитва да популяризира лозунга на своите учители "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!". Изречението се мъдреше като подзаглавие и на българския вестник "Работническо дело", на който се научих да чета. Баща ми не е бил комунист никога, но този вестник понякога се носеше вкъщи. Може би защото баща ми беше работник – а работници са нужни както на комунистите, така и на капиталистите. Трудеше се като строителен техник в АЕЦ.
Чудех се кои са пролетариите, те през пролетта ли живеят, къде трябва да се съединяват и как по-точно да го правят... Тати, ние пролетарии ли сме, питах го... Много загадки в едно просто изречение. На английски няма загадка, думата е просто workers. Само дето работниците до ден-днешен не знаят как точно да се съединяват, на групи или по двойки. Съединяват се мародерите и крадците в корпорации и монополи. Затова се налага да съчиним по-реалистичен лозунг. Ние, консумариатът, вече сме се съединили в консумирането. Навсякъде вече е едно и също – Румъния, България, Франция, няма значение. Съединени сме от компании за храни, напитки и търговски вериги.
По онова време, когато вестниците призоваваха работниците да се съединяват, и на Изток, и на Запад думите имаха ясни значения, светът все още беше запазил частица непорочност, намираше се романтика, честност. Това са факти, а не носталгия. Поради недостиг на технически средства тогава процесите вървяха по-забавено, спокойно. Криво-ляво я добутахме до XXI век и после всички полудяха. Една от новите мантри стана "икономически растеж" - вместо стабилност, примерно. Не е нужна стабилност, защото това е истинското щастие. Нужен е ламтеж, за да стимулираме лакомията. Ако в единия джоб имаш пет лева, можеш ли от него да извадиш десет? Не. Но икономическият растеж се опитва да докаже противното и да те научи как от нищо се прави нещо. На пръв поглед икономическият растеж има за цел да прави хората по-богати, по-потребяващи, по-щастливи, но неговото действително и скрито предназначение е да докара човек до безумие, да го превърне в най-прост придатък на кредитната карта. Но и това не е всичко. Ако ставаше въпрос единствено за пари, щеше да е много лесно.
Знаете ли защо този свят стана така скучен? Защото такъв е характерът на демоните. Те са скучни, но жестоки. Това е техният свят. В Божия свят имаше джаз, блус, рок, Металика, Пикасо, Достоевски, Камю, в Божия свят имаше смях, Монти Пайтън, Чарли Чаплин, беше пъстър, имаше избор и избори. В демонския свят няма такива неща. Сиво, плоско, темерутско, чалгаджийско, еднопланово, програмирано, предвидимо – такова е настроението, защото такива са демоните на епохата ни. В демонския свят към момента на мода са конвенциите. Целта на конвенциите е щастието на хората. Целта на икономическия растеж е щастието на хората. Вие сте длъжни да бъдете щастливи! Ако не сте, ще ви накажем! Не знаете как? Ще ви научим! Насила хубост ще стане и още как. Няма дефиниция за щастие, но подозирам какво схващат под този термин феминистките и ЛГБТИКЛМНОП активистите. Никой вече не се шегува просто така. Не изцепва, каквото му дойде на езика, защото се бои. Затъпя работата. Защото всички и навсякъде вече плюскат само чиа, просо, киноа и други суперхрани, досрамя ги от обикновените селски пържоли, неприлично е да се яде месо и да се казва "бременна жена", това е най-новият демон и той си има своите изисквания. "Ти си това, което почиташ", рече един от боговете в демоничния филм. Няма да ви кажа заглавието, за да не го рекламирам, гаден е. Всеки демон иска служение, жертвоприношение. Един от главните богове днес е демонът на лакомията и неговият икономически растеж. Но колко може да расте един търбух - все някога ще се пръсне. Вторият главен бог през 2018 годинае демонът на разврата. И на него му служим чрез конвенции. Те са новите евангелия.
Но консумариатът има проблем. Няма как, служенето на демони си има цена. Някак от нищото възникна самотата. 200 000 англичани не са продумвали дума с никого през последния месец. 9 000 000 от цялото английско население е самотно. Притежава икономически растеж, високи технологии, радва се на тлъсти конвенции, гарантирани сексуални права и страда от неизлечима хроническа самота. Тереза Мей ще решава проблема по обичайния за модерния свят начин, с министерство на самотата. По този дърводелски непохватен начин действаме днес. Ние знаем как да ви накараме да бъдете щастливи! Край на самотата! Няма не искаме, ще танцувате. В България на 16 януари 2018 година трима души си върнаха билетите и излязоха от салона – мъж на 62, друг на 43 и една жена на 30. На тях повече не им се танцуваше. Избраха да си тръгнат с полет от най-високите етажи. Нямало ли е икономически растеж за тези хора? Или поне една конвенция, която да ги направи щастливи? Какво толкова им натежа, не оценяват ли усилията, които полага обществото, за да им осигури щастие? Жертвопринесоха се на новите демони. И демоните са доволни, служим им вярно.
Няма нови и стари демони. Всичко си е едно и също от хиляди години. Дяволите са същите, само си сменят маските, отдолу не са мръднали от момента, в който техният началник е сметнал, че може да замести Бога. Началник им е демонът на гордостта. Просто днес човекът е по-покварен, по-разпарчетосан, по-разсеян, предостави твърде много пространство на демоните, отвори им вратите широко, свали гарда, заспа и те освирепяха. Предречено е, че има да дойде такова време. Съпротивата ни е задължителна, ако искаме да се спасим. Харалан и Калин ще продължат да ни отварят очите, но това си е техният личен избор. Тяхната трагедия. Аз предпочитам да остана със затворени очи или просто да обърна гръб на цялата тази смрад.
Послепис: Предлагам "джендър" да се замени с "жанр", от един произход са думите (genre), но втората ни е позната и ще свикнем по-лесно. В графа жанр всеки ще може да си впише кво му е на сърце - ода, балада, разказ, памфлет, пародия, криминале, трилър, фентъзи... И бездруго дебатите вече преминаха в сферата на чистата литература.
Автор: Николай Фенерски
