Вече и на децата е ясно, че при наличието на достатъчно валута може да се купи абсолютно всичко: потребният член на ЦИК, нужният преброител, необходимият съдия или прокурор. Изобщо — всичко. Да не говоря за печата, телевизията, радиото — основните изборни инструменти, които са по правило в ръцете на властта и забогателите крезовци.
Само словото все още е свободно! Сега за сега, само словото не е ограничено. Но тъкмо то — свободното слово, е потъпкано в буквалния смисъл на думата, защото публицистиката мъчно се издава, макар и в микроскопически тиражи от по 300–500 екземпляра. Още по-мъчно се купува, защото читателската маса обедня. Много по-евтино е да се гледат захаросаните новини по телевизията, отколкото да се купува книга и да се чете. В конкуренция с телевизията и радиото, един писател, та бил той и Вазов на куб, изглежда като мравка под копитото на масмедията-слон. Твърдя го с пълно убеждение, че телевизията, освен другите си качества, притъпява мисленето на човека, защото показваното е свързано с умело подбрани емоционално действащи образи — хубави жени, гиздави мъже, които владеят лъжата до съвършенство. Когато един натовски говорител с шест сантиметра широки пагони ти говори и всяко копче по куртката му лъщи като злато, милионите зяплювци по телевизията въобще не се съмняват в такива и подобни на тях ефектни фигури. Изобщо телевизията се превърна в театър, един гигантски театър на забавно поднесената лъжа и с този зловещ театър никой публицист не може да се пребори. Ето защо телевизията и въобще електронните масмедии са най-опасните оръдия на безкръвната война, за която стана вече дума. В тази война филмите заместват тежката артилерия, новините вършат много по-полезна за завоевателя работа от задушливите газове. На публициста и писателя му остава едното мизерничко, мъничко по обем и въздействие печатно слово, което — добре е, че все пак и все още, никой сериозно не го преследва.
Ние все още недооценяваме страшилището, наречено телевизия. Имаш ли я в рьцете си, водиш народа накъдето си искаш. Неслучайно първите удари, които направи "Отвореното" общество у нас, бяха прицелени в т. нар. медийна интелигенция, и в културата. Те бяха троянските конеq агентите на подривното външно влияние, които минираха крепостта отвътре...
Информационният мрак залива не само нас, но и цялото човечество, включително народите в най-цивилизованите страни. Прочетете книгата на Ноам Чомски и ще видите, че гигантският механизъм за масовото манипулиране е факт. Доживяхме го това чудо и у нас — цялостното обсебване от властта на т. н. "масмедии" и, особено, на телевизията и радиото, както и на голяма част от от вестниците. Трудно е човек да устои на масовата мозъчна и психоатака върху цялото ни общество, защото в нея са най-старателно заличени границите между истината и лъжата. Бялото може да бъде направено катранено черно, а черното — бяло — това е играчка за работещите в телевизионната машинария. Всичко, дори в най-невинното предаване за деца, пък да не говорим за километрическите сериали и множеството "екшъни", "трилъри" и прочие филмови чудеса, не са нищо повече от предозирани с интрига опиати, разрушаващи нашия традиционен вътрешен свят. С това постепенно ни видиотяват, разпалвайки в душите ни най-тъмни нагони, като склонността към насилие, безумен ламтеж и необуздана жажда към наслади. Това е едно от най-сигурните средства за пресушаване на българския ни корен и за заличаването ни като духовност. Обикновената секира е заменена с телевизията, най-страшната гилотина, която ни сече главите в момента. Зомбиране, манипулиране, "мозъчно промиване", или "оглупяване", "озверяване", наречете го както си искате. По-важното е, че въпросната психоманипулация променя коренно поведението и прави жертвата безпомощна — все едно слепец да пуснеш в градския калабалък да се оправя без тояга и водач.
Подрастващите, по-младите, виждам, обикновено, събрани на огромни роксъбори да се гънат и гърчат в познатите негърски ритми и френетически да аплодират своите "топзвезди". Това означава, че младите българи са в по-голямата си част в плен на разпалената у нас консумативна стихия и трудно се замислят за съдбата на земята, която ги е родила. Разпалването на тази стихия, която аз нарекох някога голямото разживяване, е в пълен ход. Явно, по-младите у нас в голямата си част са жертва на отродителното възпитание, което се провежда от много време насам, главно от училището и т. нар. масмедии. Така че е време да преоценим своите представи за отгледаната през последните две-три десетилетия "телевизионна", да я наречем, младеж.
Ниагарският водопад е нищо пред хилядокабелната телевизия, която все повече ни осерсемява с всеки нов ден.
Убеден съм, че цивилизованото човечество остарява, както всичко на този свят, което се е появило, просъществувало, разпаднало се е, превърнало се е в изначалния космически "прах". Че в момента то е изживяло вече своята младост и преминава в старчески упадък. Силно изменената материална основа на живота в резултат на индустриалната революция много допринася за изхабяването и състаряването на човечеството. Докъм 1930 година, когато съм бил на 11 години, не съм ни чул, ни видял да се чете вестник. Радиото беше непознато, а за телевизия никой не беше и чувал. Хората си приказваха уста в уста и каквото научаваха един от друг — това беше. Лъжата рядко се промъкваше в тези разговори, защото хората бяха религиозни. Грешно беше да лъжеш и крадеш. Лъжците се брояха на пръсти. Никой нито ги слушаше, нито им вярваше. Хората живееха в малки общества, главно в селата, познаваха се кой от коя породица е и отбягваха измамниците, лъжците и крадците. Това беше време на информационна девственост, каквато сега младите нито могат да си представят, нито да я оценят. Затова и мисленето беше по-самостоятелно, неповлияно от платени дезинформатори — от телевизията и радиото. Пет-шестима такива се подвизават в момента като учители на милионите абонати на електронните масмедии. Това им дава възможност да моделират човешкото съзнание, както си поискат. Това е най-опасният вид наемничество в нашата нещастна телевизионна ера. Че хитрецът може да те превърне в глупак дори само с повтарянето на една и съща тъпотия, както знаменитият Гьобелс на времето го е оповестил.
В резултат на десетгодишното отродяване на младежта, било чрез училището, или от телевизията, само 14% от подрастващите не мислят да напущат България. Какво повече Ви е потребно, за да се уверите, че нашето бъдеще е опропастено? Защото България без младите е една куха черупка. Щом 76% от тях са повярвали, че спасението им е на Запад, а не тука, у нас. Вижте какво пише английският писател Джон Голсуърти в книгата си "Островът на фарисеите": "Как може прогресът на един народ да бъде наложен отвън? Дайте ми пример, който да показва, че един народ или един индивид е постигнал нещо значително без подтикът му да е дошъл отвътре! Ние, (англичаните), завладяваме народи напълно различни от нашия и спираме естественото им развитие, като заменяме тяхната цивилизация е такава, каквато е създадена за наша, собствена уботреба." Вникнете в тези мъдри думи и ще разберете, че с нашата евроинтеграция е същото. Сменяме собствената ни изстрадана цивилизация и традиции, изработени през вековете от нас, прилягащи на нашата си природа, и ги заменяме с чужди. Всичко това ще прекрати духовното ни развитие, ще подкопае националната ни самобитност и ще ни изтласка в небитието. Както траките и другите "романизирани" при сходни обстоятелства народи. Разберете, че всичко в материалната сфера е възвратимо. Необратимо е само изчезналото веднъж национално съзнание, изчезналият идеал. Може ли да си оставиш народа без какъвто и да било национален идеал и да го тласкаш по "европейския му път"', в каквото направление усилено се труди "Отворено общество". Та това е не просто заплаха, а угроза!
Големият удар върху България и Българската нация дойде, всъщност, след отродяването на младежта от литературната ни класика и осакатяване на учебниците по история. Това е една от основните причини и за изселническата психоза сред младите. Неслучайно първото нещо, което Световната банка взе в ръцете си у нас, бе образованието, и го реформира съответно на своята програма за глобализирането на света. Така младежта остава изцяло под влиянието на завода за лъжи, наречен Телевизия. Тя преобърна вкуса на подрастващите със своите долнокачествени филми на насилието, така че сега децата ни да не могат да понасят истинското изкуство в киното и литературата.
Автор: Николай Хайтов, избрани мисли от последната книга на големия български писател "Който има ухо, да чуе"
