Покрай всички приказки напоследък кой защо трябва или не трябва да си подаде оставката от сегашната власт, се присетих за Конституцията – след поредния разговор, не помня в кое телевизионно студио, където тя беше отново прелистена, този път на тема кой да си ходи и кой не. По същество – за чл. 129, ал. 3, т. 5 се сетих. Тя касае освобождаването от длъжност и на главния прокурор. Там пише, че това може да стане при "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт".
Зачудих е – добре де, какво значи това? Какво е тежко нарушение? Кое нарушение е тежко? Какво са действия, които накърняват престижа на съдебната власт?
Чл. 175к, ал. 4 от Закона за съдебната власт гласи следното: "Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото". Благоприличие значи. Много витиевато някак.
Обаче един от членовете на Контролния съвет на Софийската адвокатска колегия – адвокат Любомир Владикин, ме насочи към някои примери от съдебната практика що е то такова благоприличие, което не срами съдебната власт в България, от която част е и прокуратурата. Най-много ми харесаха следните две описания:
Според Решение №24/09.02.2016г., на ВКС по гр.д. 2419/2015г., III г.о., ГК, "добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките".
В Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ВКС, II г. о., докладчик Веска Райчева се казва: "Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства за облагодетелстване на друг".
Значи излиза, че това дали нещо е благоприлично, се оценява от това колко хора го приемат за такова. Поне така аз го разбирам. И продължих да мисля – ако от мен зависи да пускам чатове, SMS-и и записи по важни случаи, това дали е благоприлично, отговаря ли на добрите нрави и тежко нарушение ли е, особено ако създава предпоставки за съмнение как се представя ситуацията? Например, разследвам за обида заподозрени и единият написал на друг следното: "Майка ти изхвърли ли онази скапана стара печка?". Трябва да знае обществото, нали? Но ако, хипотетично, редактирам в интерес на следствената тайна и запазването на човешкото достойнство тази информация т.е. не представя всички доказателства публично – залича например думите "изхвърли", "ли", "онази" и "печка", колко и за какво ще е информирано обществото?
В крайна сметка, колко хора наистина приемат за благоприлично и съответстващо на добрите нрави поведението и подхода на прокуратурата при извършване на работата ѝ? Как ги преброяваме - само на избори ли или на улицата, чрез медиите и социалните мрежи?
Кой оценява как се справя с работата си главният прокурор – само Висшия съдебен съвет ли? А в този съвет кой членува, кой го избира? Тези, които са в този съвет и ги избира парламентът – половината т.е. ... ах, ами депутатите кой ги избира? Та кой накрая оценява дали главният прокурор се държи благоприлично? Значителна част от обществото, сочи съдебната практика. Сега, с тези протести, достатъчно значителна ли е?
И от кого произтичаше цялата власт според Конституцията – чл. 1, ал. 2?
За финал – малко справки от Кодекса за етично поведение на магистратите:
1. Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта на магистрата в професията и обществото.
2. С действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система.
3. Магистратът уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Автор: Ивайло Ачев
