В тази държава безспорните неща стават все по-малко. До вчера си мислех, че така, безспорно, народните танци са нещо хубаво и полезно. Явно обаче не са.
Никога нямаше да допусна, че предложението по физическо в училище да се учат по 2 хора на година ще срещне съпротива. Обаче срещна. Незнайно защо.
Малко са добрите предложения, идващи от МОН, по принцип. Но това е едно от тях. Защото фолклорът е нещо толкова важно, че само хора, неосъзнаващи докрай значението и смисъла на понятието "народ", биха могли да намират аргументи да застават срещу него.
Танците, песните, обичаите, това децата да се качат поне веднъж на Шипка на 3 март, да видят мъжкото хоро в Тунджа на Богоявление или да тичат с кукерите през зимата, са елементите на връзката ни с корена. Някои наричат тези неща псевдопатриотизъм, архаичност, позьорство. Живи и здрави да са, всеки в тоя живот си има път. Накрая се разбира кой къде е сбъркал или не.
Само че връзката с корена за нас, българите специално, е нещо, което може да ни придвижи напред или обратното - да ни дръпне назад. Това не е популярно схващане и затова толкова много хора си задават въпроси, на които нямат отговор.
Сериозно безсмислени са аргументите, че хората в училище са лоши, защото са задължителни. Това ни връщало в соца, водело ни на не знам-къде си, щяло да отврати и тем подобни. И химията в училище е задължителна, но никой не протестира, че по този начин тя "отвращава" децата. Или математиката, или литературата, или биологията, или всички останали предмети.
По-смислено ли ви изглежда децата да покриват нормативи за скачане, тичане и хвърляне на топки? Не мислите ли, че скачането и тичането са неща, зависещи от вродените физически данни на всеки? Танцът обаче няма такива условности. Не всеки може да бяга бързо, да пее вярно, но всеки може да танцува. Не предпочитате ли децата ви да развиват двигателната си култура с нещо с много по-малък съзтезателен характер и с много по-малък фактор на неравенство?
Не предпочитате ли децата да се запознаят с фолклора отрано? За някои тези часове ще бъдат единственият шанс. Защото все повече са примерите, че на семейството днес не може да се разчита особено.
Държавата по чудо е взела правилното решение, че е и нейна работа да възпитава младите си поколения в дух. Духът на традиции, фолклор и ценности, запазили през вековете най-доброто в душата на българина. Защо искате да лишите децата си от това? Да заобичат красотата на българския фолклор е един от най-големите подаръци, които можете да им направите. Не решавайте вместо тях, че това няма да се случи. Като във всичко, за едни ще е полезно и приятно, за други - не. Заради първите обаче си заслужава.
Автор: Десислава Любомирова
