"Журналистически стандарти": Защо има "Копейкин", а няма "Тиква"

Години наред наблюдавам израждането на журналистическата среда в България. ПИК-ливата журналистика дотолкова е навлязла в битието ни, че вече я възприемаме едва ли не за нещо нормално.

Още: Защо Гърция има толкова много пари

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Заглавия за кликове, трикове за трафик и плюене по график. Пределно ясно прозират и разните му там олигархични интереси. Но всяко нещо трябва да има някакви граници. Когато става въпрос за откровено жълти до кафяво издания, това е начин на съществуване.

Притеснява ме обаче, че напоследък журналистическите стандарти не означават нищо, дори и за претендиращи за по-сериозни медии. Впечатление ми направи обръщението с обиден прякор към лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов с "Костя Копейкин". Журналистиката е саморегулираща се система, колеги. Хубаво е отразяването на различни фигури, процеси и събития да се прави обективно, или поне да се прави опит за това. Дали бихте използвали подобно обръщение към други политически фигури, с лепнати цветисти прякори? Въпросът е риторичен. Ако ще променяме стандартите, нека го направим за всички.

Питам се и друго. Защо Костадинов стана "Копейкин" в светлината на антиправителствените протести? Притеснително ще бъде, ако всяка политическа фигура, която постави под съмнение авторитета и решенията на правителството става я "лъжа", я "копейка" или "рубладжия". И не само политическа. Ше ми се да вярвам, че всеки един журналист, поне вътрешно се опитва да бъде коректив на всяка една несправедливост в държавата.

Още: Какво ще стане в Грузия?

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Интересно е и друго. Защо в публичното пространство няма някой "доларкин" например? Или защо когато изтекат "пикантни снимки" на едни следва съчувствие, а на други подигравателно отношение. Отново за едни двойни стандарти говорим. И за една независима журналистика.

Впрочем си имахме осъден политик за лъжа по време на предизборна кампания. За един премиер говорим. Защо не използваме "осъденият за лъжа" пред името му. Даже ще е вярно и доказано от българския съд.  Ще го използваме ли, колеги?

Автор: Тодор Беленски