След появата на инвеститор за АЕЦ „Белене” се потвърди, че има амбиции проектът да се осъществи на всяка цена - каквато и да е тя. Има още нетърпение и настойчивост.
Г-н Манчев, който доведе инвеститора в Народното събрание, заяви, че е необходимо да се подпише меморандум за разбирателство между българската НЕК и компаниите (западноевропейски и американски), стоящи зад „Глобал пауър консорциум”. Едва след подписването на този меморандум компаниите ще станат известни - не преди това. Подобен подход напомня странно за нещо.
Той изисква задължително ангажиране преди да са ясни подробностите, преди да се знае кой кой е. Край подобен подход прилагателните „западноевропейски” и „американски” стоят доста неуютно - почти на течение. Той веднага напомня и за призива на енергийния министър от предишното правителство. А призивът гласеше - какво толкова се интересувате от договорите за АЕЦ „Белене”? Най-много като дръпнете булото на булката да видите, че има мустаци.
И ето - като нетърпелив сват за ядрената сватба на България, г-н Манчев нарича бъдещия меморандум за разбирателство „обвързващ документ”. И продължава, че този документ „казва аз слагам два лева, ти ще ми дадеш еди-кое си и той казва: ето моите участници”. Звучи като при покер. Плащаш, за да видиш. Не можеш да видиш преди да си платил.
Дали да нагази сред плаващи пясъци - всеки избира сам. Но когато страната се тласка към поредна разновидност на енергиен покер - в случая ядрена, е добре да се замислим защо е тази настойчивост. Защо на всяка цена и очевидно с цената на всичко АЕЦ „Белене” трябва да я има.
Имаме „шанса” да се превърнем в пример за страна от Европейския съюз, която освен че плаща прескъп газ, ще натовари гражданите си с цената на руска ядрена централа и ще ги превърне в енергийни роби. А може би подписалите се в подкрепа на референдум за централата - живи и умрели, вярват, че безплатен обяд има.
След като НЕК подпише меморандума, при евентуален отказ от проекта трябва да се плати неустойка. Тя вероятно ще се присъедини към иска от един милиард евро.
Налице е отново тайнственост, както при „Южен поток”.
„Файненшъл таймс” прогнозира, че „Газпром” ще пострада от революцията на шистовия газ в САЩ и напомня, че цените на природния газ там са четири пъти по-ниски от тези, на които „Газпром” продава в Източна Европа. Вестникът подчертава, че компанията е намалила чувствително цената за Германия, но за Източна Европа настоява цените да останат високи.
Като взема предвид започналото от Европейската комисия разследване срещу „Газпром” за господстващо положение на пазара, изданието допуска, че за в бъдеще съвсем не е невероятно компанията да се принуди да намали наполовина цените си за Европа и съответно - печалбите си.
Изводите далеч не са оптимистични - неизбежен срив, който ще рефлектира и върху държавния капитализъм в Русия. В допълнение се твърди, че страната ще се реформира едва след като цените на газа паднат.
В нашия случай - ако все още сме нагазили в енергийния покер - тръбопроводен или ядрен, или и двата накуп, въпросът е на какво дередже ще е дотогава България и дали изобщо ще я има.
А въпросът, че на тази предсмъртна за националната независимост ядрена сватба - вместо Менделсон е по-вероятно да звучи Кобзон, е по-скоро второстепенен.
Автор: Славея Балдева, svobodata.com
