Грузинските власти искат да станат част от Европейския съюз, но без това, което наричат "ЛГБТИ пропаганда" и "псевдолиберални ценности".
Тази седмица управляващата партия в страната "Грузинска мечта" предложи конституционна поправка в тази насока, за да "защити семейните ценности и непълнолетните".
Лидерът на парламентарното мнозинство на "Грузинска мечта" Мамука Мдинарадзе заяви, че конституционните промени ще позволят сключването на брак само между "генетичен мъж и генетична жена". "Сега, ако някой иска да ни наложи еднополовите бракове, ние ще му кажем, че това е забранено от нашата конституция", каза той по-рано този месец.
Според експертите промените няма да бъдат приети преди края на тази година, най-вероятно след провеждането на изборите през октомври. Ако бъдат приети, те ще забранят всякакъв вид събирания, свързани с ЛГБТИ. Ще бъдат забранени също така еднополовите бракове, смяната на пола и осиновяването на деца от еднополови двойки.
На лов за избиратели?
Критиците на управляващата партия - основно политици от опозицията и граждански организации - заклеймиха законопроекта като популистки. Според експерти управляващата партия се възползва от консервативните нагласи, за да спечели повече гласове на парламентарните избори през октомври.
"Опозицията ще се окаже в много неловка ситуация. Ако се обяви в подкрепа на правата на ЛГБТИ, това може да ѝ навреди на изборите, защото грузинското общество е доста консервативно", казва за ДВ Корнели Какачия от Грузинския институт за политика в Тбилиси.
Адвокатът по конституционно право Вахушти Менабде не е сигурен, че управляващите ще успеят да прокарат измененията в конституцията, въпреки че имат мнозинство в парламента. "Те нямат достатъчно депутати, за да променят конституцията. Не е изключено обаче да успеят да привлекат някои опозиционни депутати", добавя той.
Менабде се опасява, че дебатът може да поляризира грузинското общество и да доведе дори до социални сблъсъци. Той вижда сходство с руското законодателство срещу ЛГБТИ общността. Грузия и преди се е опитвала да подражава на Русия с т.нар. закон за "чуждестранните агенти", който изисква организациите, които получават над 20% от финансирането си извън страната, да се регистрират като "чуждестранни агенти". На практика този вид закони се използват срещу гражданското общество и опозиционните групи, твърдят правозащитни организации. Опитът за приемане на закон за "чуждестранните агенти" в Грузия обаче се провали на фона на масовите протести, които бяха белязани и от насилие.
За мнозина сегашното искане за конституционни промени е именно това - нова версия на "руския закон". В това е убеден и бившият министър на помирението и равенството на гражданите Паата Закарейшвили: "Естествено, за мен това е руски закон."
"Разликата е, че Унгария вече е в ЕС"
Въпреки че иска да бъде част от ЕС, грузинското общество е доста консервативно, а Грузинската православна църква е сред най-уважаваните институции в страната и играе решаваща роля в обществото и политиката.
Около 56% от грузинците смятат, че правата на ЛГБТИ общността трябва да бъдат защитени. В същото време обаче смятат, че "нейните членове не трябва да налагат начина си на живот на другите", показва проучване на ООН от 2022 година.
"Като страна-кандидатка за членство в ЕС, от Грузия се очаква да приведе законите си в съответствие със законодателството на ЕС", се казва в становище на делегацията на ЕС в Грузия, предоставено на ДВ. Оттам припомнят, че всеки кандидат за членство трябва да е постигнал стабилност на институциите, гарантиращи спазването на правата на човека и защитата на малцинствата."
Миналия декември Грузия получи статут на страна кандидатка за членство в общността, но страната трябва да изпълни девет условия, сред които е и подобряването защитата на човешките права. Очевидно е, че предлаганите конституционни промени влизат в остро противоречие с това условие. В тази връзка Корнели Какачия от Грузинския институт за политика казва, че Тбилиси се опитва да намери баланс – хем да запази властта си на следващите избори, хем да отговори на амбициите на грузинците за членство в ЕС. По думите му над 80% от грузинците са проевропейски ориентирани и подкрепят интеграцията на страната в Общността. "Виждаме обаче как сегашните управляващи вече започнаха да диктуват условията си на Брюксел. Вероятно искат да бъдат като Орбан. Разликата е, че Унгария вече е в ЕС", отбеляза той.
Източник: Дойче веле
