Положението на германските малцинства в Европа е много различно, в зависимост от историческото развитие в съответните държави. Събитията от Втората световна война, както и комунистическите диктатури в Източна Европа в значителна степен са повлияли на съдбата на тези малцинства.
Преди 25 години беше основана Общността на германските малцинства /AGDM/. Тя стимулира различни сфери на сътрудничеството между сдруженията на германските малцинства в Европа и в страните от бившия СССР. Бяха създадени програми за насърчаване на културата и езика на германските малцинства. "От решаващо значение е съхраняването на немския език като най-важен белег за идентичност на едно германско малцинство, независимо в коя държава живее то", заяви пълномощникът на федералното правителство по въпросите на миграцията и националните малцинства Хартмут Кошик. В разговор с Дойче Веле той допълни, че са необходими сериозни усилия за запазването на немския език като майчин език сред германските малцинства.
Незачитане на малцинствените права в Полша
Не навсякъде обаче на усилията за сътрудничество се гледа с добро око. Най-пресният случай на очевидна дискриминация спрямо германското малцинство е от Полша. Правителството във Варшава взе решение за административно уголемяване на град Ополе, при което ще бъдат присъединени 12 села от четири общини. По този начин драстично спада процентният дял на германското население в региона.
Това означава, че това малцинство ще остане без представители в общинските съвети. Ще бъдат премахнати двуезичните указателни табели, а немският език ще загуби статута си на паралелен език в държавните учреждения. „Централното правителство във Варшава игнорира напълно протестите на засегнатите граждани. Свидетели сме на грубо нарушение на полските закони за малцинствените права, както и на Европейската рамкова конвенция за малцинствата”, казва председателят на Германското културно дружество в областта Рафал Бартек. Той не изключва възможността за сезиране на Европейския съд за човешките права.
Малцинствен представител е президент на Румъния
Германското малцинство в Румъния има по-различна съдба. Там междувременно са останали едва около 40 000 етнически германци, главно в Трансилвания и Банат. Германското малцинство там е добър пример за успешна интеграция и активно участие в политическия живот на страната. През 2014 година неговият лидер Клаус Йоханис беше избран за президент на Румъния, при това с голямо мнозинство. Все пак, германското малцинство се нуждае от подкрепата на Германия - главно в сферата на образованието. Германските училища в Румъния имат вековна традиция и не бяха закрити дори и по времето на комунистическата диктатура.
Председателят на Демократичния форум на германците в Румъния Паул-Юрген Пор обръща внимание на критичната ситуация на германските училища в страната. Проблемът, според него, не е в недостига на ученици, а в липсата на достатъчно квалифицирани учители по немски.
"Между 90 и 96 процента от учениците в германските училища са румънци или представители на други малцинства. Нашита училища имат много добро реноме, но в големите градове има недостиг на немскоговорящи учители", казва той. Много от добре образованите румънските висшисти с познания по немски език са напуснали Румъния или са потърсили по-добре платена работа в индустрията. Затова и финансовата помощ от Германия е от съществено значение за тези училища”, казва Паул-Юрген Пор.
Роберт Шварц за Deutsche Welle
