В Германия плащанията в брой си остават много популярни. Но и много престъпници се възползват от това за пране на пари. Те купуват с приходите си от незаконни сделки скъпи бижута, произведения на изкуството или антики, след което ги препродават. Така всичко изглежда законно, тъй като транзакциите в брой почти не оставят следи. Въвеждането на горна граница за плащанията в брой може да допринесе за това парите от незаконни сделки вече да не стигат толкова лесно до легалната икономика.
„Виждаме само един процент от изпраните пари“
Европейската комисия се обяви още миналата година за по-ефективна борба с прането на пари чрез въвеждането на горна граница за плащанията в общоевропейски мащаб. Наскоро и германската вътрешна министърка Нанси Фейзер излезе с предложение да се определи лимит от 10 000 евро за тези плащания. Според нея, това практически няма да промени нищо в делника на хората в Германия.
Предположенията са, че годишно в Германия се „изпират“ до 100 милиарда евро. „Но ние виждаме по-малко от един процент от това“, смята Дирк Пеглоу, председател на Съюза на германските криминолози. Той твърди, че по отношение на контрола над движението на парите в брой Германия има много да наваксва.
Други държави от ЕС вече са въвели лимити
„Чрез ограничаването на анонимните плащания в брой извършваните транзакции могат да се проследят по-лесно и да се направи връзка с извършени престъпления“, посочва говорителка на германското Министерство на вътрешните работи. Това би била полезна стъпка за разкриването на прането на пари и на организираната престъпност.
В много държави от ЕС вече има лимити за плащанията в брой. Гърците например могат да плащат в брой само до 500 евро, всички по-големи суми трябва да се превеждат по банков път. В държави като Германия, Австрия, Ирландия, Финландия, Швеция и Унгария подобни ограничения засега няма.
Необичайните или подозрителни финансови транзакции, които биха могли да се свържат с пране на пари или с финансиране на тероризъм, се разследват в Германия от Financial Intelligence Unit (FIU). „Тази служба обаче не може да се справи с мисията си заради недостига на кадри“, казва Флориан Кьоблер от Синдиката на данъчните служители. Както показва и проверка на Федералната сметна палата - сведенията за подозрителни сделки, идващи от FIU, често стигат до правоприлагащите органи със закъснение или са недостатъчни.
"Горната граница би представлявала ограничение"
Но какъв смисъл би имало от лимит, ако той няма отражение в ежедневието на хората? "От гледна точка на потребителите подобна граница би представлявала ограничение", казва пред АRD говорител на Централата за защита на потребителите.
Така например би се усложнила много покупката на употребявани коли от частни лица. В Германия те обичайно се купуват с пари в брой, тъй като продавачите се боят да не бъдат измамени при електронно плащане и да доставят колата, без да получат пари насреща. Купувачите на свой ред пък се опасяват, че могат да платят, но да не получат желания автомобил.
"По-скоро бих се опасявал да не би някой купувач да ми плати с фалшиви пари. А и колко хора биха искали да обикалят с над 10 000 евро в брой? Бих се притеснявал много от нападение", казва Флориан Кьоблер от Синдиката на данъчните служители.
Защитниците на потребителите обаче се отнасят критично към въвеждането на горна граница за плащанията в брой и по още една причина: тя може да допринесе за "девалвирането" на парите в брой за сметка на дигиталните разплащателни инструменти. Затова трябва да се внимава, казва Кьоблер. Никой не би трябвало да бъде изключен от финансовата система.
Източник: Дойче веле
