Съществува ясна връзка между увеличаващия се наплив на мигранти и ръста на терористичната заплаха.
На 7 септември 2015 г. в разгара на миграционната криза, германският канцлер Ангела Меркел заяви: „Проблемът, който ние в момента преживяваме, ще ни занимава в близките години, той ще промени Европа. Ние желаем тези промени да са положителни“. Тези думи прозвучаха веднага след призива на канцлерката да се отворят вратите на страната за мигрантите и да се приемат над 800 000 от тях, което засили още повече миграционните потоци към ЕС.
Каква е актуалната ситуация с мигрантите във Федералната република? По данни на Германското ведомство по въпросите на миграцията, броят на официално регистрираните мигранти от януари до септември 2015 г. е над 303 000 души. Тази цифра е била по-голяма само в разгара на войните в бивша Югославия през 1993 и 1994 г. /438 000 и 332 000 души съответно/. Има всички основания да се смята, че до края на 2015 г. тези рекорди ще бъдат бити. Общият брой на мигрантите, проникнали на територията на ЕС за тази година, вече надхвърли 800 000. Това не е случайно. Първо, Германия е страната с едно от най-високите нива на социална защита на лицата, получили политическо убежище или статут на бежанци. В Германия вече живеят многобройни етнически групи от такива страни, като Албания, Турция и Магреба. Именно хората от тези държави са основната маса в мигрантските потоци.
Друг немаловажен фактор, привличащ мигрантите в Германия, е нейната откритост за приемане на нови мигранти. Германия, например, отвори своите граници (след това въведе временен граничен контрол на южните си граници) и се обърна към останалите страни с призив да проявят солидарност при разпределението на мигрантите. Освен това, Берлин временно прекрати процедурата за реадмисия (екстрадиране) на мигранти в страните, които според Дъблинската процедура, официално са станали страни, където те за пръв път са влезли в ЕС. Става дума за България, Италия, Унгария, Испания. По този начин самото Дъблинско споразумение беше поставено под въпрос от Германия. Като се стигна до там, че германските власти решиха временно да прекратят неговото действия. Това послужи като една от косвените причини за драматичните събития по границите на южноевропейските страни, когато мигрантите щурмуваха полицейските кордони и заграждения в Унгария, Словения и Австрия, за да си пробият на всяка цена път към страната, която обеща да ги приеме с широко отворени обятия.
Но в състояние ли е Германия да приеме и най-вече да интегрира всички желаещи? Привържениците на канцлера Меркел и представителите на левите и зелените твърдят, че лодката никога няма да се препълни. На тях им възразяват такива политици като лидерът на баварския ХСС Хорст Зеехофер и министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер. Те смятат, че е време границите да се затворят и по-избирателно да се подходи към въпроса за предоставяне на бежански статут.
Понякога действията на германските власти наистина са далеч от здравия смисъл. Така например, неотдавна малко селце в Долна Саксония трябваше да приеме над 700 мигранти, което доведе до бурни протести на местното население. Също така широк обществен резонанс получиха идеите на властите мигрантите да бъдат настанявани в бивши казарми. В момента хиляди мигранти са принудени да живеят в палаткови лагери и импровизирани центрове за настаняване.
Германското правителство и лидерите на неправителствените организации, например директорът на МВФ Кристин Лагард, продължават неуморно да твърдят, че мигрантите и бежанците ще обогатят Германия и ще окажат благотворно въздействие върху нейния пазар на труда в светлината на демографските трудности и застаряването на немците. Но, имайки предвид изключително ниския образователен ценз на мнозинството новодошли, дори и ако намерят някаква работа, то това ще бъде ниско квалифициран и ниско платен труд. В тази сфера те ще се конкурират на пазара на труда с най-ниските слоеве на коренното население – хранителна среда за екстремистките крайнолеви и крайнодесни групировки. Това задължително ще доведе до ръст на ксенофобските настроения, което вече се наблюдава под формата на нападения срещу центровете за настаняване. Това се случва не само в Германия, но и в останалите страни. Ответна реакция може да стане радикализирането на самите мигранти, включително под въздействието на проповедите на радикалния ислям, с който, по данните на ведомството за охрана на Конституцията на ФРГ, страната вече е наводнена. В интервю за вестник „Райнише пост“ ръководителят на ведомството Ханс-Георг Маасен заяви: „Ние наблюдаваме как салафитите действат като филантропи и помощници. Те преднамерено влизат в контакт с мигрантите и ги канят в определени джамии, за да ги вербуват за своите цели“. Затова предупреждават и осведомени изследователи, по-конкретно прочутият германски журналист Удо Улфкот още преди няколко години предсказа в своя книга междуетническите конфликти в Европа. Ярко доказателство за неговата правота – последните трагични събития в Париж от 13 ноември. На 17 ноември се случи и инцидентът на стадиона в Хановер, където слава Богу нямаше жертви, но хората бяха евакуирани. По тази причина можем да направи ясна връзка между увеличаващия се наплив на мигрантите и ръста на терористичната заплаха.
Последният фактор – най-негативната последица от подобна ситуация. Мигрантите носят със себе си в Европа междуетническите и междурелигиозните вражди от родните си места – кюрдско-турска, сунитско-шиитска, арабо-израелска и др.
Това, че правителството на Ангела Меркел няма ясен план и вътрешно единство по въпроса за мигрантския проблем показват и опитите да бъдат привлечени с пари страните, през които мигрантите минават транзит, преди всичко Турция и някои африкански държави. На неотдавнашна среща Реджеп Ердоган и Ангела Меркел обсъждаха въпроса за милиардите за Турция, с които да се финансира настаняването на мигрантите в страната. Общата прогнозна сума за решаването на миграционния въпрос достига над 20 милиарда евро. Това е силен удар по икономиката и финансовата стабилност на ЕС.
Трябва да признаем, че германските и европейски власти се сблъскаха с много сложна ситуация, нейното разрешаване ще продължи дълго, ще изисква много пари и може да има непредсказуеми последици.
Автор: Александър Камкин, Център за германски изследвания на Института за изучаване на Европа на РАН. Анализът е публикуван в Руския съвет за международни отношения. Източник: БГНЕС.
