Когато Данте и Вергилий слизат в ада чрез "Божествена комедия", на първата порта към деветте кръга те виждат надписа: "Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук". А без илюзии за изход от едно пътуване в подземните пространства, човек не просто изгубва пътя. Той изгубва себе си. И тогава е на ход смъртта. И после е нищото.
Данте ни дава всъщност добър урок: ако оставим надеждата да си тръгне от нас, тогава наистина сме позволили демоните, обитаващи света наоколо, да ни смачкат. А те са много и се появяват изневиделица. Огладняват свирепо и се нахвърлят върху свежа плът. Вдигат телефона и спират схеми за милиони. Подават ни компромат и чакат да клъвнем. А после прибират телата в казана си, продаден ни като спретната къщурка за едно "есе".
Ето в това живеем, в дяволски сеир, с който свикваме. Присъди срещу всеки валят от телевизора. После ги подпечатват с восък за автентичност в интернет. В единия край на злобната игра надушват корупция. В другия - вечерят с нея. И обратно. Докато е все така забавно, че някой е сгрешил, друг го е упрекнал, а трети пък се е подиграл и на двамата.
По улиците ходят наведени в социални мрежи глави. Бият медици за благодарност. Изричат тежки думи срещу учители. "Полицаите такива, политиците - онакива". Чували сме го, нали? Особено от този, дето псува, докато изтрива талони, или гравира името си върху някой паметник. На пътя - самоубийци, в дома - насилници. Добрата дума се посреща с пренебрежение, усмивката се свежда до флирт. Страданието си има тарифа - плащаме с отмъщение. А щастието пък, казват ни, превърнало се в привилегия. Впрочем фалшиви пророци обикалят наоколо. За да разведрят атмосферата с онези, позитивните мисли, че "ей сега всичко ще е наред". Стига да повярваш. Стига да си купиш. Стига да се продадеш.
Колко е лесно, нали? Колко лесно се стига до Дантевия ад! Той е на една крачка от изпускането на пътя към себе си. Той е и в примирението, че от това, в което живеем, няма измъкване. Че то е такова заради някакви чужди демони. Че няма нищо общо с нашите.
Векове след Данте Жан-Пол Сартр ще възкликне, че адът - това са другите. Но дали, адът не е такъв, какъвто си го направим? Тъкмо по наш образ и подобие.
Автор: Румен Скрински
