Духовникът, който не направи компромис

07 ноември 2012, 08:40 часа • 12127 | прочитания

Възхваляван и обругаван, десетки пъти чул за себе си „Осанна” и „Разпни го”, патриарх Максим служи на Бога и църквата от най-ранни детски години. И ако има нещо, без което портретът му би бил непълен и нелепо едностранен, то това е, че той съхрани църквата ни. Както от набезите на комунизма, така и от пипалата на разколниците. И със сигурност за това е платил немалка цена. Но никога не направи компромис с вярата.

Още: За Тръмп "мито" е една от най-красивите думи в речника: наравно с "любов" и "религия"

Още: Огромни приходи в бюджета на Германия от чуждестранните студенти. Защо е така?

Както се казва, за 41 години, след като през далечната 1971 г. е избран за глава на Българската православна църква, той неведнъж е изпивал до дъно горчилката на обидата или клеветата, но и благия елей на радостта да вижда народа си в храма. Не случайно той толкова често говори за децата и настоява те да четат и знаят повече.

Висшето му служение започва в 1947-а, когато е назначен за протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (днес Русенска). Това е годината, бележеща началото на изключително тежки и кървави репресии срещу духовенството и вярващите, ожесточена комунистическа антирелигиозна пропаганда и оклеветяване на свещеници. По същото време в бившия Съветски съюз са разрушени стотици църкви и манастири, разграбени и опустошени са църковна утвар и икони, поругани са светини. Висшата комунистическа номенклатура у нас козирува пред Москва и подражава в издевателствата върху Българската православна църква. В този период са затворени над 300 храма, монасите от 12 манастира са прогонени. Следват искания за разрушаване на черкви и светилища. Независимо от настояванията на властите обаче нито един храм у нас не е разрушен.

България се оказва единствената сред бившите соцдържави, която успява да съхрани, макар и само като сгради, всички свои църковно-духовни средища. Заслуга за това, макар и често пъти пропускана от критиците, има именно българският патриарх Максим – човекът, който умееше с виртуозност да води преговори, да бъде дипломатичен и да потушава с благост и търпение ожесточеността дори на най-лютия богоборец.

Още: Пренаписване на историята? Тръмп и мащабната акция по заличаване на специфични архиви на САЩ

Още: "Необичайна присъда" за Льо Пен: Защо може да е фатална

Архивите пазят не една и две стенограми от разговорите, на които е бил привикван той от дългогодишния шеф на Комисията по църковните въпроси към Министерството на външните работи Михаил Кючуков, за да му бъде упражнен натиск да уволни един или друг свещеник, защото си е позволил да кръщава бебетата на вярващите по домовете. В нито един от случаите обаче дядо Максим не вдига ръка срещу своите. Светейшият е този, който в началото на 70-те години овладява амбицията на червения кмет на столицата Петър Междуречки да бъде съборена черквата „Свети Спас” в подлеза пред ЦУМ, за да се вижда по-добре Партийният дом.

Нещо повече, в нашата страна, колкото и парадоксално да звучи, по времето на комунизма дори се построяват няколко храма.

„Един от тях е черквата в Айтоското село Люляково. Това е и най-големият храм, построен по време на комунистическия режим”, разказва неговият настоятел йеромонах Партений.

Ето защо, когато на патриарх Максим бе връчена голямата международна награда за принос към православието на Обществения фонд за единство на православните народи, това не учуди никого, освен, разбира се, критиците му.

Още: 30 години Шенген: колко дълго още ще просъществува?

Още: Братята Тейт, за които правилата не важат

Монитор

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Валентин Стоев
Валентин Стоев Отговорен редактор
Новините днес