Писмото на Евгений Михайлов срещу Ирина Бокова, разпратено до всички страни-членки на ЮНЕСКО, до Съвета за сигурност на ООН, до посолства и международни организации, може да се тълкува разностранно.
Може да се тълкува като потвърждение за вечно преследващия ни кошмар за манталитета на "българския казан".
Може да се тълкува като лобиране за чужди интереси.
Най-сигурното тълкувание обаче е това за неизлечимия соц комплекс.
Факт е, че кандидатурата на Ирина Бокова не беше издигната с най-големия ентусиазъм, на който сме способни. Българите изпитват противоречиви чувства по отношение на Бокова, но ние отдавна сме свикнали с принципа на по-малкото зло.
И американците не скачат от радост, че трябва да изберат Хилари Клинтън за президент, но това е за предпочитане пред алтернативата - Тръмп. Така и ние не скачаме от радост, че Бокова е единственият ни реалистичен вариант за кандидат за ООН, но това е за предпочитане пред алтернативата - да нямаме изобщо кандидат и както всички са съгласни, "още 1000 години" да не ни се удаде такъв шанс.
Базисният проблем зад доноса срещу Бокова обаче е тежката и нелечима обремененост, която имат много хора, развили се през социализма.
От едната страна на спора имаме човек, който безспорно е имал по-висок старт пред много останали заради предимството на родител партиен функционер. Безспорно е стигнал някъде по-лесно от много други. И безспорно се е възползвал от преимуществата, които са му били предоставени. Друг е въпросът, че по стълбицата на световните институции от един момент нататък престава да е важно кой е баща ти и от кой малък съветски сателит идваш, и се налага да продължиш на собствени мускули и способности. И щом Бокова е продължила, значи е дала нещо и от себе си.
От другата страна на спора имаме човек, който повече от четвърт век след падането на социализма, още не може да преживее миналото и още не може да приеме, че е време комунистическите облаци да бъдат разсеяни, за можем да погледем чистото небе и да продължим напред.
Имаме човек, който е обременен от демоните на комунистическия режим и упорито отказва да ги пусне и да се пребори с тях.
Именно затова България ще тръгне в правилната посока, само когато всички, родени през социализма, умрат. Така, както Мойсей довел евреите до Обетованата земя, чак когато всички, родени в робство, умрели.
Просто родените в робство никога не могат да бъдат свободни. Така и родените през социалзма никога няма да могат да се освободят от комплексите си, свързани с режима, и да погледнат живота ни днес от друг ъгъл.
Още няколко десетилетия ще имаме случаи като този. След това вече, по естествени причини, на никой няма да му пука за комунизма и неговите издънки.
Автор: Десислава Любомирова
