Обикновено пиша коментари по актуални теми от политическия и обществения живот в България. Този път обаче, смятам да ви разкажа две реални истории за хора, които се правим, че не забелязваме.
Започвам направо с кратките истории, които си заслужава да бъдат разказани. На улицата ме спира възрастен мъж и ме моли да му купя парче хляб. Смилявам се над него и му купувам хляб и салам. а той ми разказва, че е пенсиониран учител. Получава пенсия от 200 лева, които му стигат само за лекарства.
Само около седмица по-късно отново ме сполетява подобна история. В този случай обаче "главен герой" е възрастна жена, която се оказа бивша медицинска сестра.
Сценарият е изключително подобен, като и в двата случая в очите на възрастните хора се четеше нещо, дори по-силно от тъгата - срам. Те бяха силно засрамени от това, което им се налагаше да правят, за да оцелеят. Наведени глави, очи прикриващи сълзи и едно тъжно усещане от тях, че не са се справили и са стигнали дотук.
Но знаете ли, този провал е за цялото ни общество. Когато възрастните хора, които на практика са изградили държавата, са поставени на ръба на физическото оцеляване - тогава има нещо много сбъркано в цялостната ни концепция за държава.
Искрено съжалявам, че в забързаното си ежедневие не отделих повече време, за да разбера подробните истории за живота на тези хора. Не знам дали те биха били интересни за много хора. Но дори и да не са, пак бих го направил. Защото има неща, които са по-важни от "трафика и вайрълите".
В публичното пространство непрекъснато се появяват разни "носители на експертиза", призвани да ни обяснят как всъщност пари в държавата няма и всякакво вдигане и преизчисляване на пенсиите и невъзможно. Както е "невъзможно" и да спре безумното раздуване на държавната администрация, да се спре тормоза и изнудването на частния бизнес, корупцията и изпълняването на най-древната професия под друга форма от хрантутници, наричащи себе си политическа класа.
Защото истината е, че за всичко има начин. но липсва желание и воля от страна на всички власти и придворните им експерти. И друг път съм писал за реалната икономическа ситуация в България и че мижавият растеж всъщност е изоставане, защото е многократно по-малък дори от тези на страните от нашата черга. Дори и този растеж е абсолютна заблуда, защото се случва в условие на непрекъснато намаляване на преките чужди инвестиции и увеличаване на цените.
Рано или късно неминуемо ще се стигне и до по-неблагоприятно икономическо положение, а раздутата ни държавна администрация ще трябва да бъде намалена. Тогава ще се спукат и всякакви балони за минимална безработица, а липсата на качествени кадри за частния сектор ще се усети болезнено.
И именно тогава ще дойде моментът за тези, които се имат за недосегаеми да разберат, че сметката все някога се плаща. И тя не може вечно да се прехвърля на българския народ. Не е лошо някои от тях да се върнат в училище и отново да прочетат някои емблематични творби. Силно препоръчвам "Приказка за стълбата" и "Защо не убиват старите хора". Следващият им ход вероятно ще е да извадят и тях от учебниците. Да не обременяват децата. За какво им е да четат, или да мислят?!
Автор: Тодор Беленски
