Социолозите са като шамаросани. Никакви ги няма, мълчат като затиснати. След бомбата на Мира Радева, която така подплаши червените оракули, че за да запазят честта на пагона, те се видяха принудени почти да се разконспирират.. Защитавайки безапелационно червената партия, която не само не губела от ГЕРБ в проучванията, ами дори се била изравнила с него. Иначе комунистическите социолози все повтаряха, че са независими, а привъраността с БСП - морална и материална - която им се приписваше отдаваха на злобата на политическия опонент и на демократическата незрялост на обществото.
Какво в крайна кметка се получи. Придворните на БСП Кольо Колев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, Цветозар Томов, Живко Георгиев, още някои по-непопулярни в гилдията, и, разбира се, менторът им Петър-Емил Митев, като един скочиха срещу Мира Радева, която се осмели да каже истината. При това с демоскопските картони в ръка, където черно на бяло анкетираните от агенцията й граждани са декларирали въпросните, прословутите и скандалните 30 на 16 процента за ГЕРБ срещу БСП. Толкова пожертвователно вероятно и Александър Матросов не се е хвърлил с гърдите напред срещу амбразурата на врага, както червените социолози го направиха.
Горката Мира, смело момиче, вероятно още й пищят ушите от глупостите и откровените обиди, наприказвани от доскорошните й колеги и професионални съмишленици.
Резултатът от братоубийствената война е, че вече дори и малкото, които вярваха на социолозите, са разколебани. При тази безогледна, безкрупулна, безпардонна и вулгарна защите на предизборните интереси на БСП и самата дисциплина социология се омаскари (в България тя поначало си е опетнена още от времето на живковизма). Без да е социолог, всеки може да предвиди, че понататъшната съдба на тази наука (и практика) у нас е под въпрос. Защото се видя това, което по-далновидните твърдяха отдавна - че в страните от посткомунизма социологията все още трябва да се възприема като идеологическа дисциплина.
Ето сега и едно предложение към бъдещия парламент. Деполитизирайте социолозите със закон, нищо, че (с едно изключение) са частни фирми. Подобно на полицаите, военните и дипломатите. Така ще се избегне изкривяването на общественото мнение. Както например се случи на изборите през 2001 година, когато социологическите агенции вкупом предвещаваха разгромна победа на сините и втори мандат на Иван Костов, а резултатът беше точно обратният. - разгромна загуба на Костов и мандат за царската партия.
Има, разбира се, и идеално положение. Представете си избори без социолози. Хем чисто, хем тръпка до последно!
Автор: Валентин Стоев