Проектът за бърза железопътна връзка между Егейско море, Черно море и Дунава на практика обрича на смърт коридор №8, който трябва да свърже Дурас с Тирана, Скопие, София, Варна и респективно Бургас.
Стойността на проекта само от гръцка страна за бърза жп връзка между Егейско море, Черно море и Дунава ще е в рамките на 4 млрд. евро, заяви гръцкият министър на транспорта Христос Спиридзис. Меморандумът за изграждане на жп коридора ще бъде подписан в Кавала от премиерите на двете държави.
Само че ограничаването на разбирането за нова жп връзка на Балканите само до транспорта е палиативно и не води до лечение на старите болки на полуострова ни. Към този извод насочват плановете за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а след това и с Русe.
Кой има полза от този проект, известен като Sea2Sea?
Колкото и елементарно да звучи, това е само Гърция. Защо? Защото тази сложна геополитическа гръцка игра цели "закачането" на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавайки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но сега иска с един куршум да удари два заека: да развие собствената си територия покрай Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го използва като международен коридор. И да привлекат за себе си, което не е лошо, инвестиции за северните си пристанища Кавала и Александруполис. Само че...
Само че защо пък София не настоява пътят да се отреже? Как ли? От Солун направо като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а след това е ясно. Разстоянието между тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-тина година е разработван такъв проект за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – само с по 21 км. нови железни пътища на територията на съответните страни.
При това положение къде остава Александруполис (Дедеагач)? Ами забравен, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „мултимодална“ връзка ще бъдат постигнати няколко неща. Първо, Александруполис става абонат за наливане на фондове и развитие на региона около него. Второ, Северна Гърция използва българските черноморски пристанища като хинтерланд. И, трето, Sea2Sea слага кръст на коридор №8, който теоретично трябва да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират директно с „тока на италианския ботуш“.
Ние какво правим? Обръщаме нещата с главата надолу – вместо София да е ръководител-движение на коридор №8, тя се превръща в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки началник гара. И идващите през Гърция стоки получават директен достъп:
а/ до българските пристанища на Черно море;
б/ до Дунава и оттам – нагоре.
Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една безсмислица, която няма обяснение от българска гледна точка. Защото транспортният коридор България-Македония-Албания е жизнено важен за нас от геополитическа гледна точка. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на коридор №8 София на практика се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттам към Европа. Т.е. крехко Скопие отново попада в клещите на своите "приятели" Атина и Белград.
Да не забравяме, че жп линии не се правят всяка година. Също така нека не забравяме, че не сме против жп връзката Александруполис - Свиленград. Но помним ли, че определихме датата за "рязане на лентичката" на коридор №8 за далечната 2027 година? А дотогава? Ще оставим "трансформиращата се в демокрация" Сърбия и нашата "приятелска съседна" Гърция да правят каквото си искат със Скопие? Въпросът е да не заработим по схемата "Човешко е да обещаеш, мъжко – да не изпълниш". И не трябва да забравяме, че уж обявихме Западните Балкани като приоритет за нашето председателство на Европейския съвет. Ако наистина е така, то №8 би трябвало да е с едни гърди пред Sea2Sеa.
Транспортните и енергийни връзки имат политически аромат. Като идея Sea2Sеa беше одобрен от Еврокомисията през 2012 година. А паневропейските транспортни коридори се появиха на конференцията в Крит през 1994 г. и бяха дообогатени на последвалата през 1997 г. конференция в Хелзинки.
През 2015 г., по време на посещението на българска правителствена делегация в Китай, транспортният министър Ивайло Московски представи на китайските партньори възможности за инвестиции в 4 жп направления. Сред тях беше модернизацията жп линия София-Перник-Радомир, оценена на 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще струва 556 млн. евро. Това е единственото "движение" на думи за коридор №8.
Всъщност реализирането на връзката Кавала-Александруполис-Бургас-Варна показва нежеланието на София да вземе нещата в свои ръце – докато Sea2Sea оставя на гърците предимството, то коридор №8 носи освен геополитическа и икономическа стойност и отговорност за България. А ние явно не обичаме тази игра.
Следва да си зададем въпроса какво ще е бъдещето на коридор №8, при положение че трафикът от Средиземноморието бъде обран от Sea2Sea?
Крайно време е София да поведе свое хоро на Балканите – не към "Велика България", а към сериозна и тежка България. Трябва да започваме да показваме, че ние водим хорото, а не просто подскачаме на "Барба Яни" с глупава благодарност в погледа към Акропола.
И ако демонстрираме просто привързаност към "Узо" или "Сръбска жестока земунска дюлева ракия" и откажем да се чукаме с „Жолта лозова ракия“, може да пием една студена минерална вода „Пелистерка“. Което всъщност ще означава, че вместо да наложим "българската скара" в политическата кухня на Балканите, ще продължим да дъвчем плескавици и гирос. Въпрос на вкус. И на здрав разум.
Автор: БГНЕС
