Не знам дали е възможно правителство с третия мандат - повечето наблюдатели смятат, че вероятността клони към нула. Почнах да се съмнявам и дали трябва да има, защото който и да се хване с него, ще бъде подложен на непрекъснат шантаж от враждебно мнозинство. Затова пък е забавно да се наблюдават ритуалните (вече предизборни!) танци около процедурата.
Най-голям шанс виждат, ако мандатът иде при ДБ. Тогава би било възможно Христо Иванов да повтори виртуозния номер на г-н Петков, който успя да събере в една коалиция десните и левите – т.е. в случая да сключи отделни споразумения с ГЕРБ и ПП, така че да предотврати преките им взаимоотношения, които биха навредили на имиджите им. Това ще донесе на партията му ореола на разумната сила, към който се стреми. Има обаче един проблем – ами нали тъкмо Бойко Борисов „назначи“ Иванов, а и отдавна флиртува със сестринската партия. Т.е. ГЕРБ ще отнесе овациите за авторството на правителството, което по-сетне ще държи на вилица при всяко едно гласуване. Хитро нали?
Искат ли гражданите правителство?
Добре, но в условията за „техническо правителство“ ДБ може да поиска предварително писмена подкрепа за сериозна съдебна реформа, с което да разконспирира герберската защитна теза, че не трябвало да се правят реформи на парче, демек по-нататък, а ако може - хич. И горещият картоф на вината за провал преминава в ръцете на противника. Защото г-н Иванов само външно изглежда мек и всъщност трудно ще бъде отклонен от траекторията си.
Впрочем искат ли българските граждани правителство или не? Ако съдим по сондажите, мълчаливото мнозинство е „за". Само че гласовитите малцинства и от двете страни яростно се противопоставят на всякакви предателства, а над г-н Иванов вече тежи не една фейсбук-фатва заради интервюто, с което даде да се разбере, че мисли по търсене на съгласие. Защо един политик да се съобразява с малцинството, не с мнозинството ли? Ами защото при катастрофално ниската избирателна активност до урните ще идат само гласовитите.
Какво иска президентът?
Въпросът за това на кого ще бъде връчен третият мандат увеличава тайнствената власт на президента. По принцип той следва да играе ролята на медиатор, както е в страни като Италия, Австрия, Германия, но прекият избор у нас очевидно го окрилява с амбиции, които надскачат тази функция. Това май е проблем на всички избраници на този пост през изминалите три десетилетия - те почти винаги стигат до конфронтация с издигналата ги партия. Но този път сме свидетели на невиждана стрелба във всички посоки, която умножава хипотезите. Иска ли да има правителство г-н Радев или предпочита да продължи да управлява? Русофилията ли му е по-скъпа или Планът за възстановяване? Абе изобщо: чудо, тайна, авторитет (Достоевски).
Мандат на ДПС изглежда обречен, въпреки че тази партия е май единствената, успявала да го осъществи. Каквито и кусури да има, тя все някой ден трябва да влезе в сметките - ако щете, защото вече имаме „Възраждане“, отделени със санитарен кордон. Две такива партии-аутсайдери става много за парламентарната ни математика. Питам се защо ПП не опитаха да забият клин между ДПС и ГЕРБ така, както прави Борисов като насъсква говорителите си срещу Промяната с безумни обвинения и лъжи, а ласкае ДБ? Казват, щели да поискат нещо – но пък не поиска ли и БСП - и то доста неща? Така или иначе, темата не е актуална, разривът е твърде дълбок.
Мандат на БСП вероятно също би се провалил, защото ГЕРБ държат да са десни (и основното обвинение към ПП е в лявост), а чрез хартиената коалиция умело разбиха реформаторския фронт. Все пак ако им връчи мандата, г-н Радев ще покаже, че е верен на социалистическите идеи, а това може да му е важно за бъдещи политически проекти.
Най-много се спрягаше досега възможността на „Български възход“ да събере подкрепа благодарение на своята декларирана всеядност. Наричат го коалиция „Рашидов“, т.е. такава, в която получава подкрепа от ГЕРБ-ДПС и БСП. Тя би изглеждала доста срамно за симпатизантите и на едните, и на другите, така че може да се наложи някаква танцова стъпка, примерно отсъствие на определени депутати от пленарна зала. Със сигурност напролет ще има протести. Дали има смисъл от такова правителство, не знам, сигурно ми се вижда, че доверието в партиите по-скоро ще бъде подкопано, отколкото укрепено.
Мъжкарска неотстъпчивост или разумен компромис?
Вари го, печи го, без договорка между двата големи блока няма как да се направи мнозинство: „Възраждане“ реши да бъде мъртва тъкан, противопоставена на всичко и всички, БСП се самомаргинализира по темата Украйна. И ето я смъртоносната медийна хватка: да правиш правителство – лошо, да не правиш - пак лошо. Та междувременно текат символични битки за оплюване на врага, в които се размахват листове по студията и дори беше мобилизирана чалгата на Слави, както и веднага след това - възмущението от нея. Призовават се взаимно за извинения, ПП също трябвало да признаят грешки, макар да не чухме особени признания от ГЕРБ за техни такива. Големият въпрос е от какво се печели повече: от мъжкарска неотстъпчивост или от разумен компромис? От това да си част от управление или от опозиция? Ще разберем скоро.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
