Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването! Който е ходил на училище в България, няма начин да не е научил тази велика житейска аксиома.
Предвид същността на тази аксиома ми е много трудно да реша дали да я прилагам. Защото наистина ми изглежда ези-тура, 50/50. Какво да е – дали да посочвам, че трябва да си страшен глупак поне в болница като ходиш да носиш маска ВЪРХУ носа и устата едновременно, или да не го посочвам, понеже не съм сигурен колко от тези, които сега го правят, ще решат, че им е писнало някой да ги поучава?
Не знам – но е факт, че заради новия коронавирус SARS-CoV-2, в който толкова много хора в България не вярват, си отиде още един лекар. И този път този лекар е от тези, които трудно се заменят – много трудно. Да, в живота ни на първо място винаги следва да е това кой колко е човек, но в този случай аз ще погледна не от емоционалната гледна точка на човешкото, а от чисто прагматичната, защото и тя накрая стига до човешкото.
Почина д-р Милан Първанов, началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение в многопрофилната болница в Гоце Делчев "Иван Скендеров". Болницата остава с един анестезиолог, на половин работен ден. За около 30 000 души и при положение, че област Благоевград е на второ място по регистрирани случаи на COVID-19 досега – пред области като Пловдив и Варна! Тази същата болест, в която толкова много хора не вярват или подценяват, като си мислят, че е пунта мара.
Да де, но не е. А лекарите в България са кът. Затова трябва и тях да пазим, както бихме пазили себе си. Не искате да вярвате в COVID-19 – хубаво, недейте. Но поне в човешкото да повярвате няма ли?
За да ни има като общество и държава, ние, дори в България, сме се съгласили да спазваме някакви правила. Иначе няма да има общество и държава, защото няма да има мир. Правила, които не ни съсипват драстично, разбира се. Най-трудно, разбира се, е да спазваш правила, които ти нарушават комфрота. Твоят, личният комфорт. Много по-лесно е да не носиш маска, макар че тя няма те убие. Много по-лесно е да не мислиш на колко крачки да застанеш от друг човек – и тук има една аксиома, я че се бутам и сам да съм в трамвая – шопска е, но претворена можем да я видим навсякъде в България. Много по-лесно е да не си миеш ръцете – не се хабиш и мориш да ги вдигнеш.
Сега, след смъртта на д-р Първанов, на хората в Гоце Делчев по-лесно ли ще е да получат адекватно лечение при нужда?
Ако не сте видели – лекарите, медицинските сестри и всички медици в България приоритетно са на повече години и с по-похабено здраве, отколкото ни се иска на всички. Сега имат да се справят с още една болест – не са застраховани да не станат и те пациенти. Трудно е, дори невъзможно доста често да ги сменим. Казват, че незаменими хора няма – обаче има такива, които трудно се заменят. Много трудно. Затова – да мислим по-често не само за себе си!
Автор: Ивайло Ачев
