Ето какво написа Бойко Борисов на 6 септември: „да се внушава, че у нас няма държава, да се подронва доверието в институциите (...) е национална мерзост". Няколко дни по-рано вицепремиерът Дончев призна, че гражданите не вярват на институциите. Но според него причината била, че те (гражданите) не разбирали как работят институциите и нямали достатъчно познания по това що е демокрация.
Балонът
Да резюмираме. Ръководителите на ГЕРБ сякаш искат да кажат, че гражданите са институционално неграмотни, а освен това са насъсквани да мразят институциите, които, ако бяха малко по-грамотни, щяха да обичат и подкрепят. И, по презумпция, да обичат и подкрепят ГЕРБ. Да, ама както ни съобщиха, всеки полицай е по-грамотен и културен от всеки протестиращ гражданин.
Така излиза, че гражданите са кауза пердута: хем са недостатъчно грамотни, хем са насъсквани да си мразят държавата и нейното ръководство. Значи на тях не може да се разчита. Оттук следва, че няма как гражданите да са суверен - суверен е властта. Тя се държи сама, което пък е съдържанието на понятието „самодържие”, въведено още от руския цар-сатрап Иван Грозни.
И така змията все пак захапа опашката си. След като затвориха умовете си в измислен от тях самите свят, в който всичко е стабилно и се развива устремно, властимащите затвориха и телата си, оставяйки реалния свят някъде отвън. Борисов се затвори в джипката. Депутатите се затвориха в бившия Партиен дом, който е проектиран като крепост, способна да удържи на народно въстание (едно време на последния, подпокривен етаж имаше стрелбище, за да могат партийците да поддържат своите стрелкови умения). Накрая се затвориха и в теоретичен балон, в който могат да управляват, седнали върху щикове - нещо, което още Талейран обяснява на Наполеон, че няма как да стане. Боде.
След потушаването на берлинското антисъветско въстание от 1953 година, източногерманските комунисти излизат с комюнике, в което обвиняват народа, че не е заслужил тяхното (на комунистите) доверие. Бертолт Брехт, избрал след войната да живее в Източна Германия, контрира с легендарната реплика: „Щом правителството е недоволно от своя народ, да го разпусне, да назначи избори и да си избере друг народ”.
Прилича на машина за плячкосване
Истината, разбира се, не е в балона на ГЕРБ. Тя е тук, в реалния свят. И е толкова проста и видима, че вече няма село или паланка, където да не е разбрана. Държавата на ГЕРБ прилича на машина за плячкосване. Именно това правят нейните институции: плячкосват. А който не иска да бъде плячкосван или пък протестира срещу плячкосването, бива удрян от същите тези институции, в които Борисов ни призовава да вярваме. Междувременно полицията, издигната до нивото на суверен, бие и преследва гражданите, оказали се врагове на този суверен.
Животът в балон обаче е живот в парник. Трескав е, тъй като температурата вътре е прекалено висока. Затова наблюдаваме тази днешна трескавост - и в говоренето, и в поведението, и в плячкосването. Никой вече няма време да прикрива същината на властта. Няма и смисъл, след като властта се държи сама, а не благодарение на гражданите.
Плажове и концесии се раздават на разни хора срещу подкрепа в парламента и на улицата. Властта щурмува фирми, както навремето османските орди са щурмували връх Шипка. Половин България през зимата ще остане без вода, тъй като язовирите са източени, за да захранват ВЕЦ-овете на едни хора. А нова вода няма откъде да дойде, тъй като горите стремително се изсичат от едни други хора. Гебрев прехвърля към държавата изискуеми му 50 милиона лева, които обаче на секундата са откраднати. Нито са заведени, нито са осчетоводени, но затова пък му ги искат отново. Премиерът дава половин милиард на свой гавазин за ремонт на релси. Помощи по линия на пандемията са стигнали предимно до съмнителни хора, а останалото най-вероятно е отишло при 50-те милиона на Гебрев.
Ето това е „национална мерзост”. Затова все повече протестиращи граждани искат от Борисов не само оставката му, а и последващо разследване и затвор. Борисов знае това. Той винаги е разбирал настроенията на истинския суверен, разбира ги и сега. Затова се е вкопчил във властта. И в името на собственото си оцеляване очевидно е готов да остави след себе си изгорена земя.
Делата на Борисов трябва да бъдат разследвани по всеки член на НК
В ситуации на челен сблъсък, подобни на сегашната, обикновено е разумно на отиващата си власт да бъде оставена пътечка за отстъпление - за да не се почувства принудена да контраатакува. Такъв беше случаят във всички европейски страни (без Румъния), които след 1989 премахнаха своите комунистически управници. Но тези управници вече бяха разбрали, че техният край идва - и бяха инициирали преговори за предаване на властта, за да не оставят след себе си изгорена земя.
Случаят с Борисов явно не е такъв. Той отказва да преговаря с народа си, тъй като очевидно не го смята за суверен. Поставен пред избора да спаси държавата или властта си, той, за разлика от бившите комунисти, избира да спаси властта си.
Затова не виждам причина да му бъде осигурявана пътечка за отстъпление. Време е всички партии, които ще се явяват на избори, да поемат ангажимента да разследват делата му по всеки член на Наказателния кодекс. Да не направиш това, а да му обещаеш някакво спасение - това би било истинска национална мерзост.
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
