Битката за българите в Албания тепърва започва

След години на отричане, Албания най-накрая призна българското малцинство. Властите в Тирана нямаха голям избор заради дипломатическия натиск от Брюксел, а и (по изключение) от България и знаеха, че това е необходима стъпка по пътя на добросъседството и успешната евроинтеграция.

Този казус беше по-лесен от много други във външната ни политика, защото в Тирана бяха относително сговорчиви на финалната права на преговорите, а и защото Албания по принцип е от по-малките и безпроблемни партньори. С по-големите не се справяме толкова успешно.

При всички положения, всичко завърши добре и признаването е факт. Албания изпълни своята част от казуса. Въпросът е дали ние ще изпълним нашата.

В Албания има значителна българска общност. Тъй като тя не е била преброявана официално, данните варират между 50 000 и 150 000 души. Те са хора с българско самосъзнание, говорещи български език и запазили българските традиции и култура. В замяна на този подвиг родината им не им предлага почти нищо. В Албания има не повече от 2 - 3 български училища и то от не повече от 2 - 3 години. Усилията на българската държава са много нови, много вяли и много недостатъчни. Затова пък усилията на македонската държава да приобщи и да си присвои това население са далеч по-активни и по-успешни.

Затова е важно България да не се поздравява прекалено възторжено за успеха с признаване на българското малцинство, защото това е само първата малка крачка по пътя на установяването на достойни и отговорни отношения с тези хора.

България има голям грях към всички свои общности в чужбина, но някои безспорно са по-неглежирани от други. Случаят с Албания е точно такъв. И сега е моментът страната ни да докаже, че е спечелила битка, която си е струвала. Сега е моментът образователното министерство да се активизира, както и агенцията за българите в чужбина, за да бъде решен проблемът с трудното получаване на гражданство.

Защото тези хора са апетитна хапка. Ако ние ги отхвърлим, ще ги приеме някой друг. Те обаче не искат друг. Те са наши братя по кръв, език и традиции и са избрали толкова години сами да се борят да запазят българското в себе си. Сега всичко, от което имат нужда, е малко подкрепа от родината им.

Автор: Десислава Любомирова