В пълен ташак (да, няма да крия думата – никой не кри имена на партии вчера) се превърнаха европейските избори, които се проведоха вчера.
На първо място толкова масово погазване на закона срещу агитацията в изборния ден трудно можем да намерим – след Костинброд, да уточним. Общо взето нямаше нито една медия, която да си дава труд да не споменава имена на партии през целия ден. ГЕРБ, БСП, България без цензура – всичко си валеше натурално от всички възможни информационни канали, само основните телевизии спазваха някакво приличие. Все пак и ЦИК се произнесе и каза на интернет сайтовете да спрат с музикалните, литературните и цветните класации. Actualno.com не си позволи да пуска такава класация.
Купуването на гласове обаче си остана основната поквара и мръсотия – масово по циганските (да, циганските, циганин идва от старогръцкото „асинганос”, което означава гадател) махали се пазаруваше вот. Масово и корпоративен вот се наля. Репортажите по Нова телевизия, по bTV бяха достатъчно красноречиви. В ЦИК разни Бъчварови, на които повече им подхожда да се занимават с дейност, свързана с бъчви, могат да бистрят колкото си щат как репортажът за Бобов дол бил манипулиран, но на всеки с малко сиво вещество е ясно – БСП купуваше гласове. Същото правеха и другите – Бареков, зад когото е кристално ясно кой седи и само купените плюс глупаците му вярват – по статистика най-силно ББЦ се представя в областните градове (без София), където е на трето място, ДПС – в селата, а ГЕРБ – в София и големите областни градове. ГЕРБ и те не се стърпяха съвсем предвид наглите покупко-продажби, също прибегнаха до непозволени методи, макар и не толкова брутални по наши данни, но кой знае със сигурност. А ако тези колосални суми се бяха дали за образование да речем, да се построят училища, детски градини, да се ремонтира инфраструктура – но качествено, да се направи нещо реално, хората сами щяха да идат да гласуват за този, който го е направил. Но Станишев и компания знаят само едно – под строй, със заплаха да не можеш да преживееш утре, защото нямаш пари. Също както и ДПС - Делян Пеевски вече ни е евродепутат, честито! Доблестен все пак - отказа се в полза на Искра Михайлова, която съсипа ОП "Околна среда" и сега няма да отговаря на неудобните въпроси, защото ще избяга далеееч в Брюксел. Идва и въпросът - КАК ДЕЙСТВАЩ МИНИСТЪР СТАВА ЕВРОДЕПУТАТ НА ЕДНА ТРЕТА ОТ МАНДАТА СИ?!
Като стана въпрос за глупаци, днес беше направено едно точно социологическо проучване – видяхме колко гласуваха за доказаната фурнаджийска лопата Николай Бареков, която не обяви на официална пресконференция приходите и финансирането на партията си и която „изгря” в българското общество като „най-новия учител по дудук”. Същият, който снощи говори като втори Бойко Борисов – с наклонена глава, без да казва откъде са му парите – от кръга „Пеевски”. Като добавим и тези, които имаха право да гласуват, но решиха, че политиката не ги интересува, ама за какви избори говорим, ама сега съм на почивка, ама кого да избера, те всичките са маскари, идиоти, престъпници и т.н., изчислихме колко горе-долу са хората с мозъчна недостатъчност в държавата – към 4,4 млн. души. Около 255 хил. гласуваха за ББЦ, 4,2 млн. от имащите право на глас решиха, че е по-добре да си седят със запушена уста. Купените, па макар и за лев, само ги съжалявам – те обикновено живеят ден да мине, друг да дойде, защото вече са смазани от живота, от феодала си и нямат избор. Но другите, с голите оправдания, без да са натиснати от живота и от някой измекяр-бей, няма как да ги приема – защото те имат избор и не желаят да го направят от мързел. Няма кой да ме убеди, че от 30 партии и независими кандидати няма поне един, поне един, който да не заслужава да се гласува за него.
Остава само мъката. За хора като тези от Бобов дол, които чакат парите от изборите, за да идат да си купят късче месо, тоалетна хартия и кренвирши. Във веригата на собственика на мините Христо Ковачки, където се блъскат като обезумели за късче храна - в XXI век. И философите, които не се интересуват от политика, поне от тях да се заинтересуват – от мъката им.
За финал да кажем и резултата – пожарникарят пак скъса пагоните от съветската униформа на пъзльото, който през живота си не е работил друго, освен премиер. Време е сега посраният Станишев да напише следващата си дипломна работа – „Как се губят избори n пъти”. Просто е – като само се краде. А иначе е също толкова просто как се печели в дългосрочен план – след като веднъж си стигнал до властта, се спираш по веднъж-дваж в месеца да крадеш, правиш едно-две неща за хората, които да се видят и си готов. Достатъчно е засега - толкова ни е нисък стандартът, колкото ни е висок фалцетът на мрънкането. А мрънкЯнето предстои да стигне до кресчендо – дудук ще ни акомпанира.
Автор: Ивайло Ачев
