Заеквам. От страх. 14-годишна родила за втори път в Лом. Когато и нейната щерка роди на 14, тя ще е на 28 и вече баба. На 42 прабаба. Но прабаба във фертилна възраст, която до 28 ще има поне още четири чавета, да не кажа по-голяма цифра, а до 42... На 28 няма да спре да ражда, ще продължи. На 42 също. Като стигне критическата към 50, може и да има свои около 20 рожби мили. Ако и те се размножат в такава прогресия, след половин век техният род ще насели едно обезлюдено северозападно село, примерно. И понеже няма да има кой да им даде помощ, ще се наложи да работят. Тогава вече ще бъде интересно. Кой ще работи и какво ще работи? Прекрасният нов свят. Всички антиутопии в едно. Струва ви се леко пресилено навярно, но не се страхувайте, вие ще сте стари и вече няма да ви пука. Да се страхуват децата ви, ако имате такива. Май е по-добре да нямате, защото в прекрасния нов свят ги чака мизерия. Въшката става баба за 24 часа. Въшката смуче кръв от гостоприемника. Когато гостоприемникът умре, въшката си намира нов. Въшките по тази логика умират последни. В края на света един нещастен циганин седи и зяпа недоумяващо, той не знае как се оцелява без чужда кръв. Ще събира гъби и орехи. Това ще е неговото изискано веганско меню.
Не ме обвинявайте в хомофобия или как се казваше там това... Расизъм, фашизъм, шовинизъм, мизантропия... Огледайте се. Ослушайте се. Влакът идва. Ще ви помете от историята. Къде са сега всички онези бездетни клявки, които нарипаха злостно, като им рекох, че не е твърде нормално да преследват кариера за сметка на собствената си генетика, която няма да предадат нататък? Срещу биологията ли са тръгнали? Празните им утроби не ги ли обвиняват, че една изключително ерудирана, образована и интелигентна личност на 14 години от Лом е станала майка за втори път и е иззела техните функции? В обществото няма празноти. Едните утроби са празни за сметка на другите. Математиката така казва. И ако мислите, че майката на малкия сладък Сарасвати е изолиран случай, ще ви успокоя, че съвсем не е така. Имам преки наблюдения.
Наскоро ми докараха дърва за камината. Почнах да ги внасям в мазето. Мина един тъмнокож младеж и попита дали може да ми помогне срещу 15 лева. Съгласих се. Младежът беше на не повече от 24, но вече имаше 4 деца. Колко още като него познавам... Дори ги учех на български език... че и на литература отгоре на всичко. Четях им приказки в час. Те първо ме слушаха, радваха се. После ставаха на 13 и отиваха да се пресъздават. Културни особености. Държавният закон не може да забрани културните особености. Никога не е могъл.
Хелзинкските кратуни ще кажат, че всяко държавно насилие над културните особености е репресия и жестокост. Въпрос на физическо съзряване е. Когато си на 30, не работиш, щото не ти се работи много, мама и тати ти дават по пет кинта за две бири дневно, бичиш игри на компа по цял ден и задникът е залепнал за стола, тялото ти атрофира и забравя своите функции. Почва да ти липсва тестостерон, либидото ти се изпарява някъде и ти се превръщаш с годините в последния от рода Старк. Най-последния от най-последните.
Бъдещето се изяснява. Не ви говоря за демографски кризи, за апокалипсис, за липсата на държавна политика, за каканиженето на В. Симеонов и Каракачанов, които са прекалено ангажирани с "българщината" и оцеляването на българите и предприемат "конструктивни мерки" за решаването на "проблема"... Няма проблем, бацета. Няма криза. Има факти, които ви е страх да гледате. Заровили сте си главите в пясъка. Завили сте се през глава. Предали сте се. Новият биологичен вид, произлязъл от хомосапиенс на квадрат, е жилав, една градина като не се обработва, плевелите я превземат, защото са по-корави и непретенциозни, защото им се живее и размножава.
Мисля, че ние нашата градина си я унищожихме сами с пестициди разни, с объркани ценности, с атеизъм, егоизъм, либерализъм. Почвата почнаха да я подготвят още през 1945 година. Да, ама тогава имаше ценности – ще кажат мнозина. Да, ама в тия ценности Бог беше отречен, загърбен и забравен. С тия ценности нагоре изплуваха посредствеността и бездарието. Без Бог всичко е позволено. Щом всичко е позволено, ще си правим, каквото ни скимне. Семенцето на покварата беше посято, после то поникна, избуя, задуши всичко. Какво да очакваме после? Каква е логиката? Иво Христов, мнимият социалист, говори за дебилността, но стана част от политическата сила, която донесе покварата. И която никога за нищо не се разкая и не се извини. Странно, удивително, защото лично съм го виждал в църква – значи изрича молитви, признава Авторитет, значи има своя ценностна система, в която Бог е създал човека... Когато човек загърби Бога, какви да са резултатите? Просто семето на неверника бива изтребено, отнесено от вятъра, изгорено от слънцето, пада на скала и не може да се захване, Бог не носи вина за нашата собствена и лична поквара. Разсъждавам си на глас.
Няма проблем, много народи и култури са изчезвали. В един момент по-важен става въпросът не дали българската култура ще се изпари в небитието, а дали изобщо аз, ти, всеки поотделно ще спаси своята душа човешка, която е родена за безсмъртие.
Но и това е спорен въпрос, тъй като повечето от либералите днес не си признават, че имат души и карат досущ като комунистите – само на електрически импулси и химически реакции.
Тази всеобща относителност ни убива. Но колкото повече мисля, толкова по-малко се страхувам за бъдещето.
Автор: Николай Фенерски
