Светът се дели на две – будали и останали.
(Народно умотворение)
Будала. Синонимите на тази дума са „смахнат”, „глупак”, „недосетлив”, „малоумен”, „абдал”, „зяпльо” и много други. Основното й значение тълковният речник определя като „наивник”.
Будалата е ключов образ в съвременната българска действителност, в него по един или друг начин, волю или неволю, е включено цялото българско природо население. Без изключение. Ако беше иначе, така нареченият български Преход нямаше да прилича на това, на което прилича.
Началото започна в края на 80-ти и началото на 90-те. Тогава разделянето на нацията по оста „будала” беше почти черно-бяло. Имаше две групи. В по-малката бяха превратаджиите от БКП-БСП, ченгетата от ДС и останалите разузнавателни службии, прислужната журналистика и най-вече новоизлюпените демократи, които в болшинството си се оказаха агенти на службите като Емил Кошлуков и Ахмед Доган. Процесът с баламосването, наречен „демокрация”, те проведоха с инструменти, който набързо забърсаха от опита на други източно-европейски страни – митинги, кръгли маси, шествия, бдения, гладни стачки. В другата, огромната група, бяхме будалите. Вярвахме. Скандирахме: ”Оставка!” и „Кой не скача е червен!” Не работехме, не спяхме, не се хранехме, не се любихме, не ходехме на театър, не дишахме дори, правехме само едно – пеехме „Развод ми дай” и ходехме на митинги. А вечер, пред телевизора, сияехме от щастие, че сме милиони на „Лъвов мост”. Бяхме милиони – милиони будали. Когато малко по малко започнахме да прозираме истината, първо не можехме да повярваме на очите си, после се опитахме да намерим сили и да продължим, но истината не спираше да се излива мътна пред очите ни, ден след ден ние разбирахме как са ни правили на будали. Така милионите на площадите се стопиха. Едни избягаха навън под формата на емиграция, други ги завладя отчаянието, трети, четвърти…
Днес ситуацията е променена. Картинката не е така черно-бяла. В малката групичка се примъкват нови и нови кандидати да будалясват останалите и да живеят на техен гръб. Изредиха се партии на царе и царедворци, червени олигарси, демократични олигарси, телохранители и масажисти, новоизлюпени бизнесмени с неясни капитали, бухнали и крадливи националисти и прочие екземпляри от паноптикума, наречен Република България. Край поредната политическа върхушка нетърпеливо свиват гнезда услужливи социолози, неправителствени организации и още по услужливи медии. Тази група се раздува с всеки изминат ден, докато другата се свива с всеки изминат час. И докато първата, малката, забогатява, втората, голямата, става все по-бедна и отчаяна.
Групата на будалите днес не е така хомогенна както преди. Една част от нея все още не осъзнава, че вече десетилетия „онези” ги правят на будали. Тя продължава да ходи на избори и да подкрепя поредните политически хитреци, да им прощава откраднатите от самите тях пари за апартаменти, къщи за гости, скъпи коли и тлъсти комисионни. Прави това поради различни причини, навярно една от тях е крехката надежда да намаже макар и трохичка от общата баница. Друга част е прозряла стоварената върху нея измама, не вярва на никого и е обзета от отчаяние и апатия; членовете й намаляват непрекъснато, защото тя е основният резервоар на емигранти. И третата, последна част от групата на будалите са онези, които отдавна са осъзнали, че са прецакани, че продължават и ще продължават да ги прецакват. Това са баламите, които все още се съпротивляват, протестират, които търсят изход от създалата се ситуация. Някои поединично, някои в опити да се сдружат. Това е все още съществуващото гражданско общество. И именно то е заплаха за първата група, групата на статуквото.
Заради тази трета група Борисов, Цацаров, Пеевски и техните протежета пробутват одиозен типаж като Гешев за главен прокурор. Това е началото. В други времена навярно можеше да се стигне до надписи на вратите „Враг на народа”, арести без съд и присъда, лагери в Ловеч и Белене.
Впрочем, кой е казал, че това не може да се случи и днес?
Автор: Калин Илиев
….
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
