Още се чудя. Авторитаризъм ли е по-подходящата дума или Автокрация? И двете еднакво добре описват онова, което се стовари на главите ни и, са съжаление, на главите на децата ни през последните години така наречения Преход. Струва ми се, че по същество между двете думи в нашия роден контекст няма съществена разлика. А към тях можем да добавим и няколко чуждици, които съвсем не са чужди на българската действителност – Клептокрация, Плутокрация, Олигархия. И още една за капак – Мафия.
Но да се върнем на основната тема.
Авторитаризмът е форма на държавно управление, налагаща подчинение и насилие над обществото чрез потисничество или пропаганда (!). При него гражданите са зависими от властта в много области на живота и потисничеството може да се изразява както чрез институционален произвол, така и чрез форми на икономическо насилие. Авторитаризмът обикновено се проявява при някои псевдодемократични управления, но може в крайните си проявления да стигне и до фашизъм.
Автокрацията /от гръцки/ означава самовластие, самодържавие. Форма на държавно управление, при която държавният глава притежава еднолично цялата власт – изпълнителна законодателна и съдебна. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично.
На практика Авторитаризмът и Автокрацията в България се препокриват. Само дето Самодържецът у нас притежава пряко и формално само изпълнителната власт, а другите две – законодателната и съдебната, управлява индиректно или чрез подставени фигури. Всички знаем, че парламентът е под диктата на най-голямата парламентарна група, а тя пък е на ръчно управление на Премиера – Самодържец. Що се отнася до съдебната система, отдавна никой няма илюзии относно нейната независимост, с известни изключения, разбира се.
Поръчкови ментори съзнателно се опитват да отклонят вниманието ни за наличие на Автокрация у нас. За целта уж признават, макар и с половин уста, че е възможно съществуването на някои „меки” форми на Авторитаризъм. Ама видите ли, толкова меки, че ние не ги усещаме даже, а ако ги усетим, чувството дори е приятно. /Смях!/ Целта на подобни ментори е да насочат вниманието ни именно към тези „дребни” слабости, за да забравим по-голямата заплаха – у нас има тежка форма на неформална Автокрация, съчетана с „мек” Авторитаризъм. Извинете ме за сложната формулировка!
Иска ми се да обърна специално внимание на два детайла.
Когато се говори за Авторитаризъм, освен за различните форми на потисничество/институционални, икономически/ като основен фундамент за съществуване на Авторитаризма стои Пропагандата. В пряк текст това означава едно – медиите на Пеевски и Борисов. Излишно е да припомняме на кое място сме по свобода на словото /който го интересува, може да провери в Интернет/. За съжаление, формулата за съществуването на Пропагандата като основен инструмент за налагане на Авторитаризма не е от днес. Което никак не ни топли.
И нещо още интересно. Според формулировката, при Автокрацията Самодържецът може да управлява еднолично или заедно с аристокрацията. Очевидно кой модел е избран за ситуацията у нас. Управление заедно с аристокрацията. Под „аристокрация” трябва да разбираме верните на Самодържеца хора, структури, кръгове, фирми, всички онези, които получават пълна институционална и съдебна подкрепа. Тези, които получават своите порции от европейските фондове и държавната баница, тези, които богатеят на нашия гръб. Това са активистите от ГЕРБ и подкрепящите ги партии на национално и местно ниво, това са хилядите висши държавни чиновници, това са техните кметове с техните фирми и множество още тути кванти „аристокрации”/!/
А сега е време да си спомним за Шарл Перо и „Котаракът в Чизми”. И за Маркис дьо Карабас.
Автор: Калин Илиев
…
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
