Една от най-двусмислените думи в българския език е АКО/обикновено вървят заедно с НО/. Наш писател закачливо ги определя като най-курвенските съюзи в българската граматика. Бих добавил – със съдбовно значение за българския хаос. Можете да се уверите сами.
АКО бяхме спасили Васил Левски по пътя му към бесилото, каквато възможност е имало (бил е охраняван само от няколко заптиeта), то днес нямаше още да „носим срама на челото”.
НО чий портрет тогава щяха да зачукват с пирони по стените на канцелариите си президенти, министър-председатели, министри и стотици други държавни мъже и жени? В паметта и идеалите на кого щяха лицемерно да се кълнат, докато вършат обратното?
АКО не бяхме съсекли Стефан Стамболов, навярно външната ни политика, особено по отношение на Русия, би била далеч по-независима и достойна.
НО тогава около чий незабележим паметник в градинката край „Кристал” щяха да лежат, да си приказват безгрижно, да се целуват и пият бира софийските тийнейджъри, къде щяха да изхвърлят бутилки, опаковки, спринцовки и други боклуци?
АКО не бяхме убили Алеко Константинов, Гео Милев, Никола Вапцаров щяхме ли днес в училище да изучаваме безсмъртното им творчеството така задълбочено? Азбучна истина е, че един поет става безсмъртен, когато бъде убит.
НО има ли някакво значение това, когато изборите отново се правят от Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина, когато животът отново е „озъбено свирепо куче”, а голямата част от народа отново очаква кога „септември ще бъде май”.
АКО се бяха сбъднали националистичните мечти на нашите деди и България беше на три морета, щяхме да имаме една от най-големите крайбрежни ивици в Европа.
НО това щеше ли да ни попречи да я бетонираме от край до край, цялата, както сме бетонирали сега крайбрежната ивица по Черноморското ни крайбрежие и все така да предпочитаме да ходим на море в Гърция?
АКО бяхме запазили неутралитет през Втората световна война, ако това би било възможно, щяхме ли да станем Швейцария на Балканите?
НО ако бяхме станали Швейцария на Балканите, тогава навярно Швейцария от срам щеше да си смени името, не мислите ли?
Ако го нямаше Народния съд, ако не беше избит цвета на българската нация, днес тя щеше да бъде различна. Хора като Георги Димитров, Вълко Червенков, Пенчо Кубадински, Тодор Живков, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Сергей Станишев, други като тях щяха да бъдат писари, шофьори, масажисти, телохранители, пазачи или други нужни на обществото хора с най-различни професии, но не и политици.
НО в България винаги има Народен съд и ако нямаше този, щяхме да измислим друг, за да направим така, че пак да ни управляват неграмотните, крадливите и продажните.
АКО ние не бяхме толкова апатични и страхливи, щяха ли да ни се подиграват политическите партии на измислените избори или щяхме да се разбунтуваме и да ги изметем? Щяхме да изберем да ни управляват хора почтени и отговорни, хора с визия и вдъхновение. България щеше да бъде напълно различна, много по-привлекателна.
НО ако страната ни би била толкова различна и привлекателна, децата ни нямаше да я напуснат, за да работят в чужбина и у нас безработицата щеше да рязко да се увеличи. А сега безработицата, както казва статистиката, е близо до нулевата, което е национален повод за гордост.
Ако България не беше населена въобще, ако нямаше магистрали, тунели, язовирни стени, пристанища, небостъргачи, бетони покрай морето, апартаменти и къщи за гости, тогава и нас нямаше да ни има, нямаше да има никакви хора, никакви българи, нито един.
Но пък щеше да бъде толкова красиво – като картичка! Ех, АКО, АКО!...
Автор: Калин Илиев
__
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
