„Атака” и БСП надцака: докато червените дефинираха миналия август чрез своя кандидат за президент Ивайло Калфин българския патриотизъм като производна от любовта към Русия, Сидеров и компания преминаха към дела в зрелищното осъществяване на този партиидиотизъм.
Цялата парламентарна група на „Атака” се изсипа в Москва да празнува 60-годишнината на своя началник Владимир Путин, макар самият той да празнува в родния си Ленинград.
Сидеров се оплакал на шефа на руската Дума Сергей Наришкин, че в България има неуважително отношение към Владимир Владимирович, защото от Народното събрание в София му отказали да финансират начинанието и от това било видно, че не уважават вожда, от какъвто Русия има нужда и най-после е получила.
Това съобщават агенции и сайтове, информирани за събитието от пресцентъра на самата „Атака”, от което става ясно, че този път атакистите нямат намерение да се промъкват тайно на триумфално посещение, както при онзи случай след като попаднаха в парламента и тайно бяха поканени да празнуват пробива в руското посолство (описал съм случая в „Течна дружба”, включително с описание на акценти от срещата в руското посолство, но и до днес се „радвам” на пълно премълчаване независимо от екслузивната информация по въпроса).
Руската пета колона в България, която се чувства уютно и при това управление, отдавна се пъчи с раболепието си пред руските интереси тук, макар и понякога да предпочита мимикрията, но този път сме свидетели на наистина безпрецедентен ход на българския патриотизъм с обратен знак, наведен на Изток по най-безсрамен начин.
В Москва, както научаваме от цитатите, Сидеров се оплакал не просто от недостатъчната любов към Путин, но направо от „ширеща се русофобия” в България. Съответно той лансирал идеята си не с Турция, а с Русия да се преговаря за членство в ЕС, макар че, за разлика от Турция, Москва не е заявявала такова намерение и интерес.
Иначе казано нашенският патриотар се оказва повече руснак и от руснаците, но това не му пречи да се чувства изразител на „българизма” в качеството си на просител пред Путин, на когото подарил плакет от името на „Атака” и книгата си „Основи на българизма” от свое скромно име с думите, че Русия най-после има управлението, което й е нужно!
Иначе поводът за струпването на парламентарните остатъци от „Атака” в Москва официално били организирани от руската Дума интерпарламентарни игри, както става ясно от съобщението на атакистите.
Пристъпът на грандоманията Сидеров продължил с обсъждане на руските енергийни проекти в България и с ревнивото лъжливо уверение, че „Аката” била „единствената партията, която се бори за укрепването на българо-руските отношения".
Не е известно дали руската страна е приела българското унижение с разбиране, защото тя не си прави труда да ни съобщи предполгаемото си задоволство от топлата атмосфера, при която е протекла размяната на мнения за необходимостта от задълбочаването на сътрудничеството за затвърждаване на унижението, неизвестно никъде другаде в света: да бъдеш смятан за патриот само, ако се кланяш покорно на колонизаторите си.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
